|
|
| Тема |
 Завърнах се |
|
| Автор |
Eми® (Ентусиастка!) |
|
| Публикувано | 01.09.07 12:13 |
|
|
|
Вече съм в родината. Най-после!
Не знам от къде да започна... Толкова неща ми се случиха, но най-напред да кажа, че НЕ ПИХ!
Много ми е притеснено в момента. Снощи в 1 часа кацнах на аерогарата в София. Почти не спах тази нощ, а и предните 2 също. Стана злополука с мен преди 3 дни. Сковах се насред улицата и не можех да ходя. Наложи се да викам лекар да ми сложи инжекция и да ми напише рецепта да купя лекарства. Три дни виех от болки. Загубих чувствителност в единия крак. Уплаших се много. Колегите ме изоставиха самичка да се оправям. Интересуваха ги само кръчмите и магазините. Ужасно се чувствах. Изоставена в чужда държава. Много ме боли.
Извинявам се, че пиша объркано, сега влязох в клуба, не съм чела нищо от 1 месец, а и в момента едва ли съм в състояние да асимилирам каквото и да е било. Иска ми се да разкажа толкова неща, но в главата ми се блъскат разхвъляни мисли, не мога да намеря някаква последователност.
Може би по-късно пак ще пиша, когато се успокоя... Важното е че не пих, а там всеки ден се ходеше по заведения и се изпиваха литри алкохол пред очите ми. Една колежка направо си е зависима. Предвиждах поведението й, когато седнехме някъде. Веднага си поръчваше двойна водка и след 15 минути пак, и пак... После 2-3 големи бири, и така докато аз си пия безалкохолното три часа. Много ми бяха неприятни тези "масови мероприятия", не защото ми се е пиело, напротив нито за миг не ми мина през ума да пия, а защото си губя времето в някаква си кръчма с колеги, които не са ми приятели, но са шефове и не върви да се цепя от колектива, защото сме заедно там и те решават къде да се ходи, кога и до колко часа да се стои. Бях едва ли не длъжна да се съобразявам с тях. Вместо да разгледам забележителностите, да се разходя в парковете спокойно, трябваше да се измъчвам по заведения и да вися на 1 кока кола или вода часове наред.
| |
| |
| 
|
|
