Избор - защото и не във всяка ситуация смирението е най-добър изход...За да променяме нещата (тези, които можем да променим) ни е нужно нещо друго. А смирението означава съгласие, приемане, че не от нас зависят нещата...

И аз мисля, че не във всяка ситуация смирението е най-добрият изход. Понякога волята на Висшата ни Сила е да действаме, а не да бъдем смирени. Например процесът на изграждане на личните граници в много случаи изисква конфронтация, а не смирение. Много е важно обаче в такива случаи да се действа разумно и сдържано. "Ние защитаваме правата си категорично, но любезно, без да нараняваме излишно хората, водени от гнева и раздразнението си." Много ми харесва един пасаж за сдържаността, който открих в 10 Стъпка на АА:
"Мислехме си, че възмущението ни е винаги основателно. Гневът, този лукс, който по-уравновесените хора рядко си позволяват, можеше да ни държи до безкрайност в състояние на емоционална неуравновесеност. Тези "емоционални" запои често ни водеха към бутилката. Други смущения като ревност, завист, самосъжаление или наранена гордост, водеха до същите последствия. Моментната преценка предприета в случаите на такива смущения може да помогне много за успокояване на бурните чувства. Тя намира приложение основно в случаите, които възникват в ежедневието. Разглеждането на по-сериозните затруднения е добре да бъде отложено, когато е възможно, за специално отредено за това време. Бързата преценка има за цел да се справи с всекидневните приливи и отливи, особено когато хора или нови събития ни изваждат от равновесие и ни тласкат към грешки. При всички тези ситуации се нуждаем от сдържаност, честна преценка на положението, готовност да приемем, че вината е наша и също така готовност да простим, ако вината е у другиго. Не трябва да се отчайваме, когато допускаме старите си грешки, защото сдържаността не се усвоява лесно. Трябва да се стремим към напредък, а не към съвършенство. Първата ни цел трябва да бъде да се учим на сдържаност. Това е особено важно умение. Когато говорим или действаме припряно или необмислено, способността ни да бъдем справедливи или търпеливи се изпарява за миг. Една неприятна реплика или една прибързана оценка могат да провалят отношенията ни с околните за цял ден, а може би и за цяла година. Няма нищо по-ценно от сдържаността в това, което изричаме или пишем. Трябва да избягваме прибързаното критикуване и яростните емоционални спорове. Същото се отнася и до цупенето и мълчаливата надменност. Това са глупави емоционални клопки, към които ни примамват гордостта и отмъстителността. Първата ни работа е да избегнем тези клопки. Когато нещо ни тласка към тях, трябва да се научим да спрем и да размислим. Защото няма да бъдем в състояние да мислим и действаме правилно, ако навикът да бъдем сдържани не стане автоматичен."
http://aa-bg.dir.bg/_wm/library/item.php?did=8087&df=8&dflid=3

Възможно е твоите грешки да са това, от което се нуждае Света.