|
Темата е на място - само да може да се разбере!
Браво! Успя да ме направиш на пукната стотинка. Но искам да знаеш, че не ти се сърдя, щот знам да сме болни от доста коварна болест, която финно манипулира и изпъва юздите. Обаче, я ни кажи дали се чувстваш добре за туй свое постижение, или се чувстваш още повече застрашен? В подобна борба и спор само болеста печели, надявам се да го разбереш един ден!
Това беше нашият път: дадохме си сметка, че вероятно хората, които ни причиняваха зло, са духовно болни. Въпреки че не харесвахме симптомите им и въздействието им върху нас, те, както и самите ние, бяха болни. Помолих-ме Бог да ни помогне да проявим към тях толерантността, състраданието и търпението, който с готовност бихме проявили към някои болен приятел. Когато някои ни обиждаше, ние си казвахме: "Това е един болен човек. Как бих могъл да му помогна? Нека Бог ме предпази от гняв. Нека бъде Твоята воля."
Ето ти и корена на болеста от която страдаме, и защо алкохолиците се хабят в неприязън. Не напразно са казали, че вместо хармония от болния алкохолик лъха смуд.
Знам, че на повечето съфорумци им се иска във форума да си гугуткаме и пускаме любовни стихчета (дано да ви се сбъдне), но реалноста е коварна, а алкохолната смърт виси над нас и всеки момент би ни погълнала!
Притаената обида е "враг номер едно". Тя разрушава повече алкохолици, отколкото която и да е друга слабост. От нея произлизат всички форми на духовни заболявания, защото ние бяхме болни не само умствено и физически, ние бяхме и духовно болни. Когато се преодолее духовната болест, ние можем да оздравеем умствено и физически. Когато се справяхме с притаеното чувство на обида, ние записвахме проявите my. Задавахме си въпроса защо сме изпълнени с неприязън. Записвахме хората, институциите и принципите, на които се сърдехме. В повечето случай установихме, че бяха наранени или заплашени нашето чувство за достойнство, нашите финансови средства, амбициите ни, личните ни (включително сексуални) взаимоотношения. Това ни дразнеше. И така ние се "взривявахме".
Земляк, хубаво направи дето се успокой и пребра боксьорските си ръкавици, щот нямам намерение да се друсам с тебе, или с който и да е. Не съм с тази цел във форума, а че някой неможел да приеме че съм в чужбина или моя начин на писане и расъждение, туй веч си е негов проблем. Поне така мисля аз. ОК!
Са ла ви!
Редактирано от aлkи на 03.08.07 01:43.
|
Re: ОБИДАТА И САМОСЪЖАЛЕНИЕТО [re: OO7OO7]
