Здравеите!

Чувал съм, че някои алкохолици са такива нещастници, че стигат и до там, често да забравят. По време и след запой е обяснимо и простимо. Но след многогодишна трезвост това само е тревожно. Затова е хубаво да им се припомня. Не е обидно. Та:

Алки 30.07.07 /в поста си за новата му тема "Обидата и самосъжалението"

"ПП: Не знам дали е възможно да закача лични снимки във форума, но бих искал да ви покажа тамошните рудниците, който са световно известни за качеството на местните опали? Иначе, насърчаван от ново намерените приятели на АА в пустинята на Лайтин Ридже, реших да пробвам късмета си, и заедно с местните пичове на АА копах 1-2 седмици повече от 15 метра дълбоко под земята!
Мда, нямах шанс да намеря поне един от тез-толкоз ценни камъни, но за мен ваканцията в Лаигтин Ридже винаги ще бъде специална!"

Горното имах предвид мой скъпи стари ми приятелю Алки, нищо друго. Вместо да схванеш, ти ме питаш за какви богатства съм ти говорил в предишния ми пост. Ами за тези, за които толкоз много метри си копал и то доста надълбоко. Че дори и параноя ми лепваш. Вай, вай, сега ще трябва и нея да лекувам. Много лошо...

Алкия 31.07.07 г. /До 007007/
"За какви богатства говориш, бе земляк? В Лайгтенин Ридже, ходих заради минералните бани, но там се запознах с приятели от АА, който ме поканиха да ми покажат как и къде се копаят опали. Каква е тази параноя?"

Па каква параноя може да става въпрос се вижда с просто око при сравняването на двата Алкови текста!

Иначе да не сте помислили, че съм повярвал на неговото твърдение как алкохолици са копали с голи ръце цели две седмици 15 метра , повтарям - с голи ръце, между пясъците, за да търсят опали. Ако са го направили, сигурно са били много пияни и слава на Господ, че пясъкът не ги е засипал. Да не му повярвам случайно ми помогна и това, че в момента се занимавам с нещо подобно - изследвам как нашите геолози са търсили нефт в либийската пустиня. Не с голи ръце, д с техника за милиони долари. Защото, ако изкопаеш в пустинята макар и недълбока дупка, влезеш в нея, рискуваш да те погълне.

Исках нещо да му кажа, но се опасявам да не го възприеме като начало на заяждане, повод за такова. Затова реших, че най-добре е това да стане чрез негови думи в последния му пост до мен, с които напълно съм съгласен, а те са:

"Също така, нека да ти напомня, че кът алкохолици много-малко знаем за себе си и болеста от която страдаме. Сори, мой човек, ти може да си уникален случай!!!"

P.S. Вчера много и наистина скрено се зарадвах, че един приятел се завръща. Приветствах го, дори му благодарих! И не съжалявам за това. Излъгал съм се само в добрите му намерения. Вече ще го отбягвам. Нека не ми се сърди, но ще вече "не е моят бизнес" /думите са на великият Алки от някаква австралийска пустиня/. И параноята му - също. Съжалявам за споделеното, но нали съм си такъв - откровен!

Срещнали се двама алкохолици и не се разбрали. Май имаше и такъв виц. Имам обяснение и за конкретния случай, но това не е чак толкова важно.