В този текст аз откривам своето скойствие.

Времето се точеше лежерно, току се протягаше под нежните лъчи на слънцето и тихо изстенваше от удоволствие. А аз заиграла се със собствените си мисли, седнала на каменния зид, покрит с мъх и брашлян, лениво си клатих краката. Чаках соето вдъхновение. Изстрелях поредния фас....
"Все така непокорна"- помислих си. Дори времето не бе посмяло да ме усмири. Успявах да се изплъзна м/у пръстите му като поредния летен, скънчев лъч.


Обичам да чета този текст когато грозни мисли нахлуват в главата ми....

Здравей, здравей, студен живот....