|
Това е пример за неподходяща "реклама" от страна на (жълтите) медии.
Sad, but true:
В-к „Уикенд“ 23-29 юин 2007 г., стр. 17
„ШЕФЪТ НА КЛУБА НА АНОНИМНИТЕ АЛКОХОЛИЦИ БАТЕ НИКИ:
В БЪЛГАРИЯ ИМА 150 000 АЛКОХОЛИЦИ
Интервю на МИТКО ЩИРКОВ
Не съм лизвал пиене 23 години, но почна ли пак - за три дни съм на старото положение, твърди доайенът на експиячите
Клуб "Взаимопомощ анонимен алкохолик" е създаден в София през 1989 г. и е един от 160-те хиляди в целия свят. Негов несменяем шеф координатор е бате Ники. Болните от алкохолизъм хора, които твърдо са решили да скъсат с чашката, се събират всеки понеделник и петък в Центъра по наркомании на столичната улица "Пиротска" 117, във вторник и четвъртък - в блок 73 на квартал "Слатина", и в сряда и неделя на ул. Веслец” 33. Самият Николай повече от 23 години не е близвал алкохол.
- Колко са алкохолиците в България?
- Алкохолиците много се крият. По мои предположения броят им надхвърля 150 000 души.
- Как се лекува човек от алкохолна болест?
- Няма лечение. Аз и сега съм алкохолик, само че непиещ алкохолик. Ако сега посегна към чашката, до няколко дни, най-много до месец, въпреки че имам 23-годишна ремисия, ще влезна в запой. Ние сме болни точно от алкохолна зависимост и когато се подразни центърът на зависимостта - става страшно.
- Как се стига до алкохолизъм?
- Това не е последващ етап на пиянството, както всички си мислят. Алкохолизмът е болест, която не се проявява при всеки и в повечето случаи е генетично наследствена. На сто пиещи 6-7 процента са с алкохолна болест. Аз почувствах зависимостта към пиенето, когато бях на 33 години. Алкохолът започнала ми пречи на здравето, не можех да спя, да ям. Не ходех на работа. А до тази възраст бях завоювал лични и професионални успехи, всичко просто тръгна да рухва. И тогава настъпи първо физическата потребност от алкохол, а после и психическата зависимост. Сам човек това не може да го преодолее.
- В крайна сметка алкохолизмът не е ли просто вреден навик?
- В никакъв случай. То това си е наркомания към алкохол, вместо към дрога. В момента
най-много хора умират от пиене
- Какви хора има във вашия клуб?
- Алкохолици са всякакви хора, полиглоти, артисти, инженери, художници, професори.
- А политици? Немалка част от тях злоупотребя ват с алкохол...
- Ние като такава организация не можем да казваме имена или да насочваме общественото внимание в дадена посока. При нас има всякакви хора - и известни, и неизвестни. Често ми задават въпроса, какво би се случило, ако някой дойде на сбирките ни и срещне там познат. Отговарям, че този познат е при нас по същата причина и няма да бъде разкрита ничия самоличност, щом човек желае анонимност.
- Какво правите на една ваша сбирка?
- Четем материали, написани от н е п и е щ и алкохолици, които разказват как са се спрели. Алкохолизмът не се лекува, той се спира и винаги може да бъде започнат пак.
- И ти за 20 и кусур години не си сложил капка в устата си?
- От 1 март 1984 г. не съм лизвал. Много от хората, с които преди това съм бил в клиниката в Суходол, около 60 човека, не спряха пиенето и вече не са между живите, не доживяха и 50 години. Няма ефект да се ограничиш до 2 чашки, не трябва да се пие дори капка.
- Трудно ли се постига това?
- Адски е трудно. Аз като хроничен алкохолик, ако започна да пия, не мога да спра. Трябва лекарска намеса или повторно пиене. Денонощно пиене, нонстоп, без спане, без ядене. Само като си помисля за храна, и ми се повръща. Докато обикновените пияници не мислят постоянно за алкохол. Те могат и сами да спрат да посягат към шишето.
- Алкохолиците правят ли побои, скандали?
- Побоите ги правят злоупотребяващите с алкохол. 80% от алкохолиците са болни на легло. Те не могат да излизат, аз например не можех да стана цигари да си взема, лазел съм. В повечето случаи алкохолиците са отговорни хора, дока то почнат запоите.
- Колко пъти си лежал в Суходол?
- Последния път само изкарах 100 дни, защото бях се натровил и умирах, черният ми дроб се беше уголемил с 6-7 сантиметра. Аз имам прекрасно семейство, прекрасни деца. Тогава синът ми беше в казармата, отличен плувец, плуваше заедно с Таня Богомило¬ва. Имам и внучета, едното е в националния футболен отбор. Аз също съм бил футболист, играл съм в "Левски" с Гунди, със Сашо Манолов, Би¬сер Михайлов,
- И как се стигна до заболяването?
- Ами малко по малко, обичах да се черпя, впоследствие започнах да чувствам денонощна необходимост да пия.
Пушех по 80 цигари дневно
А когато бях в запой, нуждата да се наливам беше буквално през 10 минути. Изпивах по 2 литра ракия. Пие се най-евтиният алкохол, защото нямах пари. Ровех по кофите за празен амбалаж.
- И когато си бил в запой, не ходеше на работа?
- Да, в последния ми най-тежък период не ходих 8- месеца, хем тогава биеха по главата, ако не ходиш. Бях един от най-добрите в предприятието. Но какво да прави човек на работното си място, като в главата му е само пиене. Човек в запой е като зомби. Преди време видях един алкохолик, в чието тристайно жилище беше останал само паркетът. На места нямаше дори прозорци и дограми -всичко продадено и изпито или окрадено. Самият той спеше на една от вратите в апартамента, подпряна на стол.
Редактирано от .Karata. на 15.07.07 18:26.
|
Из: Интерпретаторите на 12-та Традиция на АА
