|
Icecream, не го мисли толкова Бог КАКЪВ е, а КАКВО може да направи за теб. Какво прави, какво е направил досега.
Ще споделя тук нещо, което ми се случи вчера, и което ме накара да си сверя часовника.
Пътувах с мъжа ми до Благоевград. Тръгнахме много рано, така че да може да стигнеме в 7.00. Навън се проясняваше, и в ранния сумрак видях за пръв път в живота си - новия ми живот- Рила. Не исках да се разсейвам, имах важна работа, но красотата на планината направо ми взе ума. С назъбениете си върхове беше толкова по-различна от меките извивки на Витоша, които съм свикнала да гледам всеки ден, и не ме впечатляват.
На връщане минахме през Рилския манастир. Докато пътувахме през планината, безкрайните ми възклицания сигурно са омръзнали на съпруга ми, но си караше и отвреме на време се съгласяваше с мен.Виждах върховете, поляните, скалите, беше невероятно, никога преди не бях изпитвала нещо подобно. Помислих си, какъв огромен дар е това да пътувам и да виждам толкова красота. Как щях да я видя, ако не бях изтрезняла? Ами че аз нямаше да мръдна от нас, закована на масата или в леглото. Скована от страхове и фобии, тресяща се от абстиненция. Години наред живях като затворник, страхувах се да изляза от къщи без двете ми патерици - алкохола и успокоителните. Разбрах колко съм била неблагодарна, и в тишината на Църквата в манастира, преди вечерната литургия успях да Му кажа:
"Благодаря Ти Господи, за това, че сега съм тук. Че виждам всичко това, че пих от тази ледена вода, че ядох планински мед. Благодаря ти за спокойствието и за приключенията. За възстановеното ми семейство, за любовта в очите на съпруга ми и за спокойствието в дома ни. Прости ми Господи, за всеки път, когато Те обвинявах, че ми даваш малко, а на другите - много. Бях сляпа и неблагодарна, прости ми. Благодаря ти за тези огромни дарове на възстановяването., които Ти ми даваш, и моля Те, Господи, дръж очите ми отворени, за да ги виждам"
Да бъда ДНЕС благодарна за малките неща, това е един дар, който получих и благодаря за това.
Пожелавам ти и ти да ги видиш.
Усмихни се, има изход!
Редактирано от girasole на 12.07.07 19:49.
|
Re: Стъпки 1-3 [re: Aня]
