|
|
| Тема |
 Молитвата на жаба |
|
| Автор |
Aня (член) |
|
| Публикувано | 12.07.07 01:05 |
|
|
|
...Когато една нощ светият отец Бруно се е молил, в молитвата му е попречило жабешкото квакане. След няколко неуспешни опита да го пренебрегне, отецът извикал през прозореца: “Тихо! В момента се моля!”
Понеже той е бил светец, неговата заповед мигновено е била изпълнена. Всяко живо същество по света е млъкнало, за да може светецът да се съсредоточи в свещената си молитва.
Но тогава друг глас му е попречил да продължи - вътрешният глас, който рекъл: “А може би Бог е също толкова доволен от квакане на жабата, колкото от твоя псалом?” “Че какво може да Му харесва в едно такова просто квакане?” - пренебражително е отговорил отец Бруно. Но гласът не е млъквал: “А как мислиш, защо Бог е сътворил този звук?...”
Тогава Бруно е решил все пак да разбере защо. Навел се през прозореца и заповядал: “Пей!” Ритмичното квакане на жабата е изпълнило нощния въздух, заедно със смешния съпровод на останалите жаби наоколо. И когато отецът се заслушал в тези звуци, открил, че вече не го дразнят, че всъщност те обогатяват нощната тишина.
Това откритие е изпълнило сърцето на Бруно със спокойствие и чувство за хармония с вселената. Разбрал е, че молитвата на малката жаба не е по-маловажна за Бог отколкото неговата собствена. И за пръв път в живота светецът е почувствал, какво означава да се молиш.
Вчера на сбирка главната тема беше спокойствие и смирение. Оттогава ми се върти в главата тази моя любима притча на Антони де Мело, затова исках да я споделя за лека нощ.
| |
| |
| 
|
|
