|
1. Ние признахме, че сме безсилни пред алкохола, че пракически сме загубили контрол над живота си.
2. Повярвахме, че Сила по-висша от самите нас може да ни възвърне здравия разум.
3. Взехме решение да поверим волята и живота си в ръцете на Бога, такъв какъвто всеки от нас Го разбира.
Тези Три Стъпки понякога може да се резюмираме така: “дойдохме”, “опомнихме се”, “повярвахме”. Именно признанието на собственото си безсилие (Първа Стръпка) допринесе за идването ни в АА. Надеждата, че ще си върнем здравето (Втора Стъпка) ни помогна да се опомним, да дойдем на себе си, да спрем да лъжем и да фантазираме, а съществуващата в нас празнота пожелахме да запълним с духовно пробуждане. Чрез акта на поверяване (Трета Стъпка) ние получихме вяра в Сила по-висша от самите нас, с доверие предавайки под нейната закрила и ръководство нашия живот и воля.
Има още една интерпретация на тази “тристъпка”: “Аз не мога”; “Бог може”; “ще му разреша”. В Първа Стъпка признахме, че ние сами не можем да оздравееем от алкохолизма. Във Втора Стъпка повярвахме, че Бог ще ни върне здравето и ще ни помогне да запазим нашата трезвеност. В Трета Стъпка, ние Му поверихме нашия живот и воля, да направи за нас това, което ние не можем да направим със собствените си сили.
Стъпка Първа
В Първата Стъпка признаваме искренно и конкретно какъв е нашият проблем. Признаваме факта, че сме алкохолици. Алкохолиците са хора, които са безсилни пред алкохола. В резултат на това безсилие сме неспособни да управляваме живота си. Звучи привидно просто, но работата върху тази Стъпка изобщо не е лесна. Макар от друга страна, според Голямата Книга, това е единствената от Дванадесетте Стъпки, която можем да “преработваме” в съвършена степен. Към съвършеното изпълнение на принципите, съдържащи се в останалите Стъпки, можем само да стремим.
Значимостта на Първата Стъпка се състои в това, че прецизира нашия проблем. Защото докато не го разпознаем, няма да намерим начин за неговото разрешение. А нашият проблем е безсилие пред алкохола и произлизащата от това неспособност да ръководим собствения си живот. Някои алкохолици смятат, че източникът на техните проблеми не е пиенето, а например работата, съпругата/ съпругът, децата или лошият късмет. Но ако смятаме, че нашият проблем се намира някъде извън от нас, то начинът за неговото разрешение ще търсим на неподходящо място.
Стъпка Първа е единствената, която можем да “преработим” в съвършена степен
Стъпка Втора
Във Втора Стъпка откриваме, че нашето положение съвсем не е безнадеждно – надежда ни носи признаването на някаква Сила, по-голяма от нас самите. Ето какво казва по този въпрос Голямата Книга: “Нашият основен проблем е пълната липса на духовна сила. Необходимост за нас стана намирането на такава Сила, с помощта на която бихме могли да живеем. Това трябваше да е СИЛА, ПО-МОГЪЩА ОТ НАШАТА СОБСТВЕНА”.
Във Втората Стъпка ние откриваме, че нашето положение не е безнадеждно
От Втората Стъпка, произтича още нещо: като действащи алкохолици не само не владеехме своето пиене и живота си - нашето поведение бе проява на своего рода “лудост”. АА дефиницията на лудостта казва, че тя се състои в повтарянето на една и съща грешка с надежда, че някой си път резултатът ще бъде различен.
Когато пиехме, животът не само ни се изплъзваше от ръцете, но и напомняше лудост
Нашата по-висша Сила – действайки чрез нас и съвместно с нас - може да ни върне здравето. Преди обаче да намерим в себе си готовност да правим това, което трябва, най-напред трябва да се доверим на някаква Сила, по-голяма от самите нас и да се съюзим с нея. Тъкмо този процес протича в нас по време на работа над Стъпка Втора.
Стъпка Трета
Стъпка Първа ни позволява да приемем нашия основен проблем: безсилие пред алкохола и несопсобност да управляваме своя живот. Стъпка Втора ни донесе решение: Сила, по-голяма от самите нас, която може да ни върне здравето. Стъпка Трета ни подсказва как да се възползваме от това решение: да поверим нашата воля и нашия живот под закрилата на тази по-висша Сила.
Бил Уилсън е написал: “Ефективността на цялата Програма на АА зависи от това, дали наистина добросъвестно и искрено взимаме решение да отдадем волята и живота си в ръцете на Бога, такъв какъвто всеки от нас Го разбира”.
“Бог такъв, какъвто всеки от нас Го разбира” означава Бог в собствената ни представа – даже дори ако това въобще не е Бог. Като членове на АА ние сами си избираме концепция за по-висшата Сила. В края на краищата всеки има някаква идея за Бог или неБог, но Нещо, което много мощно влияе върху живота ни. В работата си над Третата Стъпка трябва да огледаме тази концепция и да я опишем.
За Бог трябва да знаем само толкова, че ние не сме Той
Третата Стъпка не може да бъде преработена в съвършена степен. Опитът показва, че “поверяваме” толкова често, колкото “вземаме обратно”. Ние взимаме решение за послушание спрямо Висшата Сила и се отказваме от него – и така по много пъти. Но не преставаме в усилията си. Третата Стъпка ни обръща внимание на боричканията с нашата Висша Сила. Дали във всичките си начинания ще сме съгласни с Нейната ръководна воля и намеренията Й спрямо нас или ще продължим да живеем самоволно и по свой начин?
|
Стъпки 1-3
