|
Вечер. Някъде към 23 часа. С последни усилия дигам n-тата бира и наливам насила съдържанието и в себе си. После почти припадам на леглото. Последните 2 седмици само се събуждах, за да пия или да се довлека до магазина за пиене. Мръсен, уморен и отчаян. Около 4 часа се събуждам и първата мисъл е бира. БИРА!!! Някакси успявам да стана, правя кафе и излизам на терасата. Очертава се хубав ден. Не и за мен. Пуша 3 цигари и пак лягам. Пускам музика, вземам книга и се мъча да убия часовете. Към 8 правя второ кафе, пак 3 цигари, витамини, хепатопротектори(Карзил, артишок) и много вода. Моля се да не повърна. Търся си всякаква дребна работа, която да ме отвлече от настоящето и още 10 минути да минат. Ако не съм си взел болничен, отивам на работа. Там стоя и тъпо гледам екрана, пуша всеки 30 минути навън и гледам да не говоря с хора. Около 17 часа си тръгвам и се прибирам в неоправения и мръсен апартамент, осеян с бутилки и мръсни хартии. Не съм пил почти 24 часа, но не чувствам облекчение. Нервно ми е, не мога да седна или да легна и само вървя напред-назад. Тялото ми е толкова изтощено от запоя, че само иска да легна и да заспа. Не мога. Цигара след цигара, измиване на чиниите, тук там бърсане на прах, пускам пералня...Трябва да се намирам на работа. Не поглеждам леглото. Там има само кошмари. Все някога трябва да си легна.Към 2 часа сутринта лягам на нощна лампа и имитирам спокойствие. Тялото се отпуска веднага, очите се затварят, но кошмарите и цветните сънища идват веднага. Сънувам само ужаси, но не тези обикновените - просто кръв и чудовища, не - сънувам някакви невъобразими ситуации, съвсем истински, без изход и се будя ужасно разтреперан - всичко е абсолютно реално, и с 3D график. Будя се всеки 30 минути облян в пот, тениската ми е подгизнала, сменям я. Сутринта не е по-добре. Като вчера съм. Не съм ял 3 дни, само кафе и цигари. Треперя, не мога да карам кола, не мога да пусна кафе машината, не мога да се сложа панталона. Още един ден минава някакси. Така е 3-4 дни.
Една сутрин се събуждам и установявм, че светът е цветен. Ставам рано, около 6 и правя кафе. Градът е тих, няма хора по улиците. Пуша и пия кафе и изведнъж усещам, че съм жив. Усещам всяка част от тялото си - спокойна, сигурна и готова за действие. Моментът е неописуем. Жена ми е детето пак са в къщи. Отивам да събуда детето за училище.
Щастлив съм.
Това не е литературен опит, а литературно разказана история.
Има само две алтернативи - пиене до дупка или цветен живот. Само това. Трябва всеки сам да реши. Иначе нищо - ни АА, ни лекарства ще помогнат.
|
Абсистенция
