|
Здравей Веско!
Да, в момента, в който спираме да пием,
“ние сме едни смутени, объркани, пострадали хора. И с това наше състояние може да се злоупотребява, а самите ние манипулирани. Зависими независими, да бъде така, но повярвай ми, много е тънка линията до превръщането ни в цялостно комплексирани личности. Алкохолният комплекс да смачка смочувствието и да ни обезличи...”
Много си прав. Виждала съм доста жалки и тъжни примери на такава злоупотреба. Но ти говориш (май?) за външното въздействие, манипулация отвън с нашата слабост. Докато аз говорих за СОБСТВЕНИТЕ НИ взаимоотношения с егото ни. Точно в смисъла, в който го разбра Джирасол.
“...Борбата със зависимостта ни безспорно осакатява, отнема степени на свобода и в този смисъл трябва задължително да се съхрани личността...”
Задължително. Че иначе за какво ми е да съм трезвена, ако загубя личността си. Друг е въпросът, доколко ми е нужно да я съхраня такава, каквато беше преди, тази която се нуждаеше от алкохолни миражи за да се справя с действителността и със себе си... А доколко - да си я изградя отново. Но каквото и да реша, това трябва да е моето решение, съгласно с моите нужди.
А що се отнася до безспорно осакатяващата борба със зависимостта... Приемайки философията на АА, аз ПРЕСТАВАМ ДА СЕ БОРЯ със своята зависимост, а я ПРИЕМАМ като даденост, като неделима част от моята реалност. И се уча да живея в тази реалност, да я приемам като моя си и като такава да си я обичам, както и да обичам себе си с всичките си добри и лоши черти, с пръстите си на ръцете и краката и с егото си... С цялата си независимост и всичките си ограничения.
Моите очи са сини. Когато сутрин поглеждам в огледало, виждам една синеока жена и не изпитвам огорчение, че не е черноока. Същевременно виждам една зависима от алкохол жена и не изпитвам гняв, че е зависима. И двете черти са си еднакво мои и еднакво ги приемам. Но до нито една от двете не се свежда моята характеристика.
Щом не се боря, не се излагам на опасност да загина на бойното поле или да изляза осакатена от борбата.
А “Полет над кукувичето гнездо”, както и персонажите му, явно разбираме по различен начин (е, нали точно това е хубавото на литературата!). За мен важното е това, че “вожда” накрая си тръгва... Единствения свободен. Независим. Но ще спра дотук, защото професионалното ми изкривяване на литературовед току виж ще се развихри...
Редактирано от Aня на 08.07.07 15:45.
|
Re: Един "типи4ен" зависим [re: veselin_]
