Това дето казва гого за алкохолика и паралелния свят ми хареса. Като се замисля за някои случки от близкото ми минало и като си ги представям сега направо все едно е било на филм. Ама много тъп филм. Даже и да не съм бил кьор-кютук пиян, почти всичко случващо се около мен ми изглеждаше напълно ясно и логично и съответно и моите реакции бяха подобаващи на това осъзнаване. Само дето всичко е било все едно съм бил в някакъв измислен паралелен свят. И естествено като ми кажеше някой, че много пия или пък жена ми плаче заради това, аз правех всичко друго само и не да се замисля, че май нещо става наистина. Трябваше да стигна до положение с много болка и излагации, за да "благоволя" да погледна истината в очите. И всъщност въобще не беше благоволение от моя страна, а видях, че повече няма накъде. Това е годното на цялата работа. Трябва да стигнеш някаква граница (или дъно) за да се усетиш. Само че докато те чакат хората, които те обичат да достигнеш до това "прозрение", ти до тогава вече леко ще си побъркал и тях. Да не говорим за здравето. И накрая ще кажа, че според мен е напълно безсмислено да се дават поуки и наставления на пиещ алкохолик. Само дето не знам как точно трябва да се подходи. И аз имам приятел, който ако продължи още малко сигурно ще приключи участието скоро. И се чудя как бих могъл да подходя, така че поне малко да дам някакъв импулс и да го изкарам от паралелния свят.