здравейте,
не съм горда с това което ще споделя, но съм си обещала, че поне тук ще бъда напълно честна. в по-долната тема"пропуках фронта" споделих вече, та с риск да стана досадна ще си призная отново.
въпреки многото мнения против заминаването ми на море в чужбина,аз все пак заминах. нямаше как да го отложа. беше късно, а и аз наистина си мислех,че няма начин пак да се изкуша. да ама не. за жалост бяхте прави.
още преди полета се бях изнервила до краен предел от разни неуредици по повод пътуването. върхъ беше,когато при чекирането ми казаха,че няма билет на мое име /бях с електронен/, малко преди самият полет се оказа,че има,но съм мистър вместо мис.
по време на полета не можах да устоя и изпих една биричка от 200 гр.
след пристигането ми, се оказа,че полетът на приятеля ми има голямо закъснение. и продължих да си пия бира докато го чакам. после в хотела, на вечерята , и двамката пихме бири все едно от утре им спира производството.изкарахме акъла на домакините.това стана на 23.06.да ама на 24 след кафето, ударихме по 1 бира за изтрезняване.после пак целия ден.докато той пиеше една, аз дръпвах 3.уж скришно нещо го раздавах, ама хората не са балами.накрая на вечерта домакинята ме гледаше уплашено да не припадне, а не мен ми беше само весело. докато не започнаха всички да ме поглеждат като рядко животно. стана ме пъво яд на тях, после съвестно и яд и срам от мен самата.и на 25 си казах "стига, не се излагай и тук, не си разваляй ваканцията". измрънках някакво обяснение, че съм била много напрегната първите 2 дни , та затова съм наблегнала на бирата, но едва ли някой се върза.то бива, бива напрежение, ама по 15 бири на ден-малко множко им се стори.от тогава до днес не съм пийнала капка.понякога на вечерно парти ми се пие,та ми се вие.но си представям следната ситуация/до болка позната/,следващите дни всички си прекарват прекрасно, а аз в постели легнала, с абси и махмурлук, с намерена някак бутилка до мен.както стана първите 2 дни...хората хапнаха,пиха по 1, бяха на плажа, играха водна топка. а аз со порках гадна бира. и са ме одумвали сигурно.
на 24 уж не бях пияна,но докато гладех любимата ми пола й лепнах една ютия.
та това е.сега не ми се пие, но още умирам от яд и срам.
и да ме плюете и да ми се карате, даже да ми игнорирате темата пак ще съм благодарна,че ви има.
в курорта няма интернет.и идвам сутрин до града,за да 4ета пак.мъкна и стъпките с мен.помага.чак не ми се вярваше как може да те надъха едно четиво.
е, това е.ще се отчитам постоянно. с някои от вас чатим в скайп, но ще пиша и тук всеки път,когато имам достъп
|