|
Здравей Веско, драго ми е да те видя отново сред нас.
Не ти видях по-рано постинга, затова със закъснение ти благодаря за защитата. Но, знаеш ли, мисля че няма смисъл да си хабиш енергия и емоции за това. Наистна съм убедена, че в началото на трезвения път (а и по-късно също, но в началото особено) е много важно да живеем и да оставим другите да живеят, дори ако техният начин на живот и поведение не ни допада. Да се съсредоточим върху своя живот, върху своите ценности, недостатъци, успехи... etc. Тоест: да променяме това, което можем. Себе си и своето отношение към нещата. Аз се убедих в това многократно и болезнено. Първата година два пъти бях на косъм от провал, и двата пъти заради силните емоции, свързани с взаимоотношенията ми с други хора. После си дадох сметка, че и двата пъти тези емоции бяха породени от разочарование заради нереалистичните ми очаквания към тези хора и от чувство за безсилна злоба, че не успях да ги накарам да са такива, каквито ми се искаше да бъдат... Може би точно това беше най-голяма опасност за моето трезвеене и точно затова този проблем ми се струва толкова важен. Точно затова навремето се опитвах - безуспешно - да предам това на Алкажа. И точно затова го споделям сега с теб. Надявам се, че поне ТИ ще го разбереш. (Впрочем: за мен тези заяждания, за които пишеш, са напъно обясними...)
Благодарна съм ти и за декларацията за уважението. Но - пак с надежда за твоето разбиране! - и тук трябва да ти кажа, че това не беше нужно. Искам да вярвам, че всички тук (говоря за редовни посетители) се уважаваме взаимно и аз се надявам да ме уважават точно толкова, колкото аз уважавам останалите, не и повече, не и с префикса “много-” (освен ако приемем, че всички тук сме многоуважаеми, тогава да). Болестта ни е еднаква на всички. А това, че някой е извървял по-дълъг трезвен път и следователно е успял да натрупа малко повече опит от другите, пък и е имал малко повече време да го осмисли този опит - всичко това е само защото малко по-рано е тръгнал по този път! НЕ и защото е по-велик и по-достоен за уважение. Така го мисля и усещам аз и вярвам, че ще ме разбереш.
Впрочем, аз най-голямо увежение изпитвам винаги към новодошлия, който още трепери, който е в ужас от срам, страх и безизходица - защото именно този човек е ней-детерминиран, най-героическо усилие върши в този момент!... Винаги си мисля, че аз едва ли бих намерила в себе си отново толкова сили и такава детерминираност, затова се прекланям пред тези хора и се чувствам мъничка пред тях...
Разприказвах се, извинявай.
Но дай най-после да отворим някаква дуга тема, че тоягите пак ще отидат нагоре, а тяхното послание ми е противно.
Редактирано от Aня на 29.06.07 16:55.
|
Re:ДА БЪДЕш ПРАВ [re: OO7OO7]
