Останах за дълго време сам, без рутината и обичайните контакти.
Започнах да се чувствам все по чужд на всичко около мене.
Неволно си припомних, че в детството бях доста често така.
Предпочитах да бъда сам. Не помня да съм разговарял и с родителите
си. Дори не помня елементарни житейски случки с брат ми. Все едно не
сме живели заедно. Дори на него съм чужд. Тоест аз го чувствам чужд,
а той вероятно има друго отношение към мене. Не знам.
Когато усещах, че с Програмата на АА се връщам обратно във
времето, не предполагах и този елемент – че може да ми се наложи да
се срещна отново с онази самота. Да я почувствам. Да я приема, без
да се опитвам да се правя, че я няма. Без да играя роли. Да се правя
на спокоен, силен и че всичко ми изглежда нормално. Мислех, че
всички хора са така. Явно социопатът съм бил само аз. Откъде да знам
за какво точно става въпрос. И сега не знам откъде идва тази
празнота и какво означава.
Усещам, че когато съм потопен в това състояние, колкото
повече някой се опитва да се доближи до мене, толкова по-чужд става.
Като дете четях много. Имаше една приказка – „Момо". В нея едни хора
с черни костюми преследваха детето по един странен път на времето.
Когато тичаха да я настигнат, все повече се отдалечаваха от нея.
Когато бавно тръгнаха да я следят – почти щяха да я задминат.
Може би така тичах, за да избягам от това състояние, но
оставах все по-прикован в него и в един момент дори съм забравил.
Предпочел съм да забравя, че не мога да избягам. Обаче всичката ми
енергия отиваше да се държа, да участвам във взаимоотношения. Това
на моменти толкова ме изтощаваше, че предпочитах да бъда невидим.
Никой да не ми обръща внимание. Да не ме питат нищо. Да не ми
предлагат нищо. Исках да стоя в някой ъгъл, или пък да върша нещо
без да привличам внимание.
Днеска разговарях с една приятелка. Напоследък само с нея се
чувствам удобно в естественото си диво състояние. Споделих тези
усещания. За детството си, за отношенията си тогава и сега. Тя ме
изслуша и после сподели детайли от своя живот. Същите усещания на
чужденец в семейството. Дори не се разстроих толкова много, когато
директно посочи един мой недостатък. Това обикновено ме разгневява.
Може би да е от разговора със свой подобен.
Сега се задълбах в тези работи и имам нуждата да ги споделя.
Или съм безнадеждно различен или ми липсва идентификация с други
алкохолици като мене.