Първо: моминството ми е в минало време, ако обичаш, не се обръщай така към мен :) Защото аз съм зряла жена.
Второ: Да изнасилиш някого с вярата, че ще оправи след това... - ами аз не мисля, че това е редно, позволено или съвместимо даже и с най-широко скроените морални норми.
Трето: Да се изживяваш вечно като "черноработник" едва ли е полезно - сам написа (призна) - може би има недежда и за теб все още, щом виждаш резултатите от "работата" си, че твоите подопечни много често не са успявали да излязат от алкохолната мъгла. Едни още пият, а други си погребал даже (!). Ако не можеш сам да направиш извод от това си изказване, едва ли изобщо някой е в състояние да ти помогне да погледнеш честно към живота си - своя, не върху нашия тук, основан на други реалии, доста различни от твоите.
Четвърто: Наистина ме караш да ти завидя - макар и незлобливо :) - на оптимизма ти, защото аз не виждам нищо оптимистично понякога в това, което творя с трезвата си глава, да не говорим за това, което може да натвори някой под влиянието на алкохола. Е, може да ми кажеш, че всяко зло е за добро, но... дали тази, дето уби трима младежи, шофирайки пияна, има добри дни пред себе си? Какво е доброто, което виждаш тук - ще се радвам да отговориш поне на този ми въпрос...
А иначе... в момента съм (лично аз) на вълната, че е по-добре да разрешим "телевизията" с 1100 канала за себе си. Защото ако непрекъснато общуваме само и непрекъснато със себе си и себеподобните си, има голяма вероятност да пропуснем остатъка от живота си. За много алкохолици самотата и еднообразното, повтарящото се ежедневие са рискова ситуация. Kaкъв е смисълът от непрекъснатото предъвкване на това колко сме различни от другите, колко сме велики обаче иначе (ако не броим болестта си ;), разбира се); ако не направим опита да излезем от удобното (!) разбиране , предложено ни от други алкохолици, също толкова неспособни да живеят пълноценен живот в момента, колкото и самите ние? Оставайки дълго в това "гнездо" на разбиране, ние рискуваме не да умрем физически, а да възстановим способността си да живеем пълноценно. Да, възможно е и да останем трезвени. Дни, месеци или даже години, без изобщо да се "събудим' за реалния живот.
Това, което пиша, алки, вече не е адресирано до теб. Ти си далече от този начин на мислене. Това, което написах е до тези, които отиват в АА с основателна надежда.
Да, АА помага, но не оставайте завинаги само АА-членове. Да, открийте отново себе си, помагайте на другите според силите си, но не оставайте само АА. Не е задължително да помагате на стотици алкохолици (като алки). Дори и на един е задоволително да помогнете - за да върнете (е, в поне някаква степен) дълга си - и защото в тази програма има смисъл.
Дълго време се притеснявах да пусна това си мнение - от страх да не обидя или нараня някого. Сега нямам угризения, защото зная, че не мога да променя начина на мислене на никого, ако той сам не пожелае това. Затова не смятам постинга си "опасен" за АА.