|
|
| Тема |
 Пещерата |
|
| Автор |
aлkaжa (общителен) |
|
| Публикувано | 25.06.07 12:25 |
|
|
|
От философията в средното училище ми остана „Митът за пещерата“. Май Платон беше замесен. Впечатление ми направи картината на човешкото общество, или пък част от него. Нямам претенции за доктринерна адекватност. Просто ми стои в главата всичко това и често изплува отгоре. Все нещо ме кара да връщам обратно тази композиция и да си фантазирам върху нея.
Стоят си хората в пещерата. С гръб към входа. Отвънка кипи живот някакъв (те си нямат и понятие за него). Сенките се отразяват на стената, в която подземните са заковали погледите си. Телевизия. Това те мислят за реалност. Тук-там някой се отърсва от кабелния унес. Почва да се оглежда. Обръща се и вижда някаква светлина. Нещо го кара да запълзи към нея. Бори се с атрофията в мускулите. Със страха от непознатото. Филмите му липсват. Няма я и сигурността на сивото едно и също. Обаче тази светлина е запалила нещо в него. Някакво съмнение и копнеж. Усеща се и свежия полъх отвън. Тялото заяква от упоритото пълзене. Ето го и преддверието. Ослепителна светлина поразява непривикналото зрение. Нахални звуци изпълват и блокират неизползвания слух. Хладен вятър пробожда носа, изгаря челото отвътре и за първи път изпълва докрай прашасалите дробове. Пъстротата на света опиянява очите. Всичко е размазано в много цветове. Човекът е паднал по корем. Остра трева боде бледата буза и гъделичка ноздрата. Мирише на тлъста земя. Обръща се по гръб и се потапя в дълбокото синьо над него. Плаче. Изправя се бавно и вижда гора, море, птици. Пада на колене и благодари на Бог с цялото си сърце. Осъзнава, че Той го е измъкнал. Че без Него не би пожелал, нито би успял да изпълзи от влажната дупка.
Бившият пещерняк заживява на брега на огромен океан. Всяка сутрин отдава дължимото на Бога, за придобитият живот и свобода. Плува и после сяда на пясъка и среща изгрева. Изправя се и тръгва обратно към пещерата. Започва да разтърсва събратята си. Да им сочи навън. Да ми разказва за истинския свят. Тук там някой се разбужда от унеса. Гледа с големи бледи рибешки очи. Слуша разказите на изпълзелия и в него се пробужда надеждата. Откъсва поглед от сенките по стената и поглежда далечната точка от бяла светлина.
Свободният се връща отново и отново. Двама тръгват след него. Пищят по пътя, защото болката в ръждясалите тела е парализираща. Единият се измъква, а другият не издържа. Страхът го отказва. Но вече са двама свободни. Влизат пак и пак. Гледката на купчината дремещи телемани и отвратителната пещера ги изпълва с още по-голяма радост от освобождението.
Един от новопълзящите сърцераздирателно се моли и свободният го взима на гръб. Изведнъж ръцете на уж немощният се сключват около врата на спасителя и двамата остават завинаги вкопчени в тъмната бездна.
Първият излязъл не се отчайва. Продължава упорито да върши делото си. Получава неописуеми награди. Такъв покой и радост обземат духа му, такова щастие и любов пълнят сърцето му, че силите му се удвояват.
Свободните са вече неколцина. Някои от тях ослепяват. Други полудяват от безкрайността на свободата. Хукват и се давят в океана. Мозъкът им не може вече да понесе всичко това.
Някои от опиталите пътя навън, но отказали се, не могат вече да се приспят от сенките. Не могат да се върнат в унеса на фалшивите образи. Но не искат и да съберат куража да повторят опита. Неясно защо нападат свободните, които ежедневно разказват за новия си живот. Може би мислят, че ако тях ги няма, отново ще може да се заживее във фалшивата матрица. Ще бъде забравена окаяната мизерия в подземието. Почват да крещят против външните. Серат в шепи и ги замерят с екскрементите (специално цензурирано заради Моан) си. После им се подиграват. Гърчат се по пода и се опитват да се вкопчат в глезените им. Да ги върнат обратно. Всичко да си е както преди. Алкохол, антидепресанти, телевизия и слънчоглед. Дрога, злоба, порно, избори за кмет.
„Не тръгвайте с тях“ - крещят с изпулени очи и изхвръкнали жили. Там е краят на земята. Ще паднете от ръба. Фанатицииииии.
Само най-отчаяните са тръгнали с Христофор Колумб. Земята е плоска. (Торквемада или пък беше Торкемада. Се са мада. Да дойдат редакторите!!!) И все пак тя се върти. (Галилео) Съчка на кладата – простен грях (Реклама за средновековен спектакъл). Свещена простота (Реплика на главния герой от същия спектакъл) „НАРОДЕ“???? (Предаден и обесен) Който слуша метъл, няма да влезе в комсомола, нито в партията, ама ще влезе в затвора (думи на отрядния ми ръководител от пионерски лагер 1986).
***
Ваш събрат от подземието.
Редактирано от Moan на 25.06.07 13:19.
| |
| |
| 
|
|
Пещерата
