Не искам да се меся в спорове за капацитета на Алки или който и да е друг. Споделям само, съгласно предложението, своя опит относно явлението “спонсор”, без да претендирам този опит да е валиден за всички или да изчерпва същността на явлението. Ще посоча само няколко най-съществени неща от моето разбиране и практика, както и на и повечето хора, които познавам в АА при нас.

Спонсор се търси от нуждаещия се човек и от него се избира. Не се налага от никой друг, още повече не се самоналага.

Спонсор е нужен само тогава, когато човек сам не се справя. Не е задължително всеки да работи със спонсор. Много хора, които са в добър контакт със себе си, които умеят да бъдат честни със себе си и на които им стига това, което получават на сбирки, изобщо не се нуждаят от спонсор и това не прави трезвеенето им по-некачествено.

Спонсор е временна длъжност. Не ставам спонсор за цял живот. По принцип за няколко месеца, най-много година. Ако дотогава зависимият не стане самостоятелен в своето трезвеене, това не говори добре за мен като спонсор.

Спонсори са преди всичко за новодошлите! Не съм виждала човек с десетина години трезвеност да се нуждае от спонсор... Разбира се, контактите най-често си продължават, понякога много близки, но се прераждат просто в приятелство на двама равнопоставени трезви алкохолици, които взаимно се подкрепят и взаимно учат един от друг...

Спонсор помага на новодошлия да намери своето място в Общността на АА, да разбере КАК се работи по програмата (т.е. да му даде въдицата и да обясни как се борави с нея), а не да я работи от начало до края с негова помощ (т.е. не да лови риба вместо него).

Затова всеки има право да си работи по Стъпките както смята за добре, без да му налага някой, дори ако му е спонсор, своя начин за работа. Спонсор може да споделя своя опит, да съветва или да предлага (но не и да налага) решения само и само когато самият зависим го поиска.

Спонсор може и трябва да дава обратна информация на “своя” зависим за това какво вижда (също и за това какви заплахи за трезвеността му вижда) в неговото поведение, начин на работа и т.н. – но само като информация, от която зависимият може да се възползва или не, не като изискване или условие.

Спонсор, както тук каза някой, трябва да е на протегната ръка. Близък и достъпен по всяко време когато наистина е нужно. Но трябва много да внимава и да взема мерки “неговият” зависим да не става зависим и от спонсора си...

С други думи, ролята на спонсора е да помогне на друг алкохолик да се изправи на крака, да стане самостоятелен, а не да се пристрастява към него.

Като спонсор нямам право да се меся в личния живот на “моя” алкохолик, нито да му изисквам някаква безусловна откровеност. Във всичките контакти в АА всеки има право да казва само това, което иска и е готов да каже. И дори когато ЗНАМ, че това не е цялата истина, нямам право да му я искам, докато самият той не поиска.

За мен лично най-голяма радост е тогава, когато мога да науча нещо от “моя” алкохолик. Това означава, че съм била добър спонсор...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите