|
Тежък ни е пътя до Свободата, но човек не знае какво и колко много печели, като губи!
Дали туй не противоречи на общоприетите концепции за живота?
Все пак, ние няма да откриете истината за себе си, докато не се устремите с цялото си сърце към Него. Дотогава, докато не се откажете от всякакъв чисто човешки стремеж, в това число и от стремежа да се кланяте на Бога.
Дълго ще търсите, но ще Го намерите в един прекрасен ден, когато ще ви се стори, че животът е лишен от всякакъв смисъл, когато нищо във вашия свят няма повече да ви привлича. Вие ще седите до счупеното корито на своя живот, върху пепелището от семейството и работата или до нещо, което е било значимо за вас и си е отишло. И в момента, когато във вашия свят няма да остане нищо, към което да изпитвате привързаност, в този момент вие с последна надежда ще устремите взор към небето и ще кажете в сърцето си: „Господи, помогни ми, Господи. Аз знам, че Ти съществуваш. Аз знам, че Ти ме чуваш. Аз вярвам в Твоето могъщество и Твоето милосърдие. Обичам Те, Господи и вярвам, че всичко, което Ти направи с мен, е било нужно само за да дойда при Тебе. Прости ми, Господи, за всичко, което съм вършил поради моята неразумност. Благодаря Ти, Господи, за Твоя урок и за това, че си ми позволил да премина всички изпитания и да ги издържа с чест. Помогни ми, Господи, да Те имам и никога повече в живота си да не се отделям от Тебе.
И в този момент ще ви се стори, че Небесата са се отворили. Ще почувствате нещо, което никога в живота си не сте изпитвали. Ще разберете, че всичко, към което сте се стремили, вече го имате и винаги сте го имали. И всичко това е вътре във вас, във вашето сърце, но вие не сте искали да го видите и да го чуете до този момент в живота си, когато ушите ви са започнали да чуват и очите ви са се отворили!
Как да разбираме и доколко можем да осъзнаем различните аспекти и дълбочина на Робството?
Може би страданието е израз на съпротивата на освобождението, което не се осъзнава?
|
На чужд гръб и сто тояги са малко!
