благодаря за хубавите думи и затова, че не обвиняваш никого, че ти е виновен, а просто си направил каквото трябва и ти стискам палци да успееш докрай. Да ти призная отговорът ти ме трогна направо до сълзи, защото си мислех, че всички в този форум обвиняват близките за състоянието си, което всъщност само им пречи да си дадат ясна сметка за всичко около тях. Ти ми даваш надежда все пак, защото вече дори и аз бях вдигнала ръце, а аз съм последната, която остана с желание да го заведе на лекар. В случая, както и в предния постинг алкохолизмът е съчетан с депресия, но не знам дали едното доведе до другото, кое е първичното. Нещата се задълбочиха, оказа се, че има наследствена предразположеност. Сега ще видя и тази книга, във форума, за която пишеш.
Желая ти щастие, защото го заслужаваш!