Дали духовността е пробуждане...или е просто свързване на всички конци в общ плат? Дали е разбиране...или е съвкупност от всички познания, необходими на човека? Тя е свобода, ако имате предвид страха от робството. Дали е доверие...или е упование във висша сила, която се притича на помощ в бурята или вихъра? Дали е придържане към нормите на съвестта...или е дълбока, неподправена и жизнена грижа за хората и планетата? Тя е спокойствие на духа в лицето на злощастията. Тя е съсредоточено и силно желание за оцеляване.
Тя е мъж или жена. Тя е благодарност за всичко, което ви се е случило в миналото и ви е довело до момента на истината. Тя е радостта да бъдеш млад в един млад свят. Но дали е съзнание...или отчитане на собствените възможности и ограничения? Дали е концентрация...или е достъпен начин да се усети вселената? Тя е признаване на тайнствената способност за доброта у всяко човешко същество. Тя е търпение в лицето на глупостта. Тя е чувството, че би откъснал главата на някого...а след това просто отминаваш. Тя е това, което те кара – и да си останал с последните си стотинки, все пак да усещаш, че притежаваш нещо, което парите не могат да купят. Тя е да си обут в дънки, а да чувстваш, че носиш смокинг. Тя е излитане с ракета, което задминава осезаемия свят. Тя е като гледане към нещо, външно грозно, от което обаче струи красота. Тя е като малко дете. Тя е чудото, което превръща гъсеницата в пеперуда. Тя е съзнанието, че оцеляването е свирепа битка вътре във вас самия. Тя е магнетичната сила, с която ви привличат неудачниците и нещастниците. Тя е съзнанието, че дор ии лошите неща са добри.
Не се обръщайте назад – още нищо не сте видели. Когато хората ви погледнат и се зачудят какво ви е, погледът ви ще им каже: "Аз мога да спра!"
Човек не може да обясни на събратята си с думи уникалното нещо, каквото е духовността. Ако някой иска да я има, той трябва да си я спечели – както той си знае, със собствените си ръце, с личния си печат върху нея, по свой начин.