|
|
| Тема |
 Басня |
|
| Автор |
Lali (пристрастен) |
|
| Публикувано | 07.06.07 09:06 |
|
|
|
Днес прочетох тази стара италианска басня.
Един ден един човек се спрял до едно дърво и видял една пеперуда, която се опитвала да излезе от една малка дупка.
Дълго време изглеждало, че дупката си остава същия размер, че пеперудата е направила всичко по силите си и не може да излезе.
Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел едно малко ножче и отворил дупката.
Пеперудата излязла незабавно.
Но нейното тяло било малко и недоразвито, крилете били свити и се движели с усилие.
Човекът продължил да наблюдава, защото се надявал, че в един или друг момент крилата на пеперудата ще се отворят и ще са способни да издържат тялото и че тя ще продължи да лети.
Не се случило нищо!
Още повече, пеперудата прекарала остатъка от живота си пълзейки по земята със недоразвито тяло и свити криле.
Без никога повече да може да лети.
Това, което човекът със своя любезен жест и желание да помогне не разбирал било, че преминаването през тясната дупка, било усилието, необходимо на пеперудата, за да премине течност от тялото в крилете и, за да може да лети.
Било формата, която Господ й е дал да расте и да се развива.
Понякога усилието е точно това, от което имаме нужда в живота си.
Ако Господ ни позволи да живеем своя живот без да срещнем никакво препятствие, ще бъдем ограничени.
Няма да можем да бъдем толкова силни, колото сме.
Никога няма да можем да летим.
Интересно ми как бихте коментирали баснята, през вашите очи как изглежда.
Там където я прочеттох имаше негативизъм и отричане.
Редактирано от Lali на 07.06.07 09:07.
| |
| |
| 
|
|
