|
Тема |
Re: не "съмнителен лукс", а "отрова [re: aлkaжa] |
|
Автор | aлkи (Нерегистриран) | |
Публикувано | 16.05.07 01:54 |
|
|
*****Не става, защото гневът ни убива, страхът ни убива, цупенето ни убива, злобата ни убива. Толкова сме болни, че ако изведнъж разберем мащабите на болестта, може да не ни издържат бушоните. Аз дори съм виждал съвсем отчетливо физиономията на болестта си и може би заради това така съм се отдал на Програмата и своето оцеляване. *******
Здравей Алкажа! Как си мой човек? От сърце се радвам на всеки твой пост, в които много майсторски обясняваш същноста на болеста/алкохолизмът. Благодаря ти, Приятелю!
Коцето уцели десятка с извода, че "Да се ядосваш, означава да се наказваш за грешките на другите." Не напразно съм ви казвал, че хората, на който се ядосваме, държът ключът на нашето шастие, и че благосклонството е отговор на всеки наш проблем. Ако се дразня и ядосвам, причината е защото намирам някой човек, место, същество, или ситуация, също така, някой факти от живота ми да са неприемливи за мен. Поради тази причина немога да намеря смирение, и докът не приема този човек, место, същество или ситуация да бъде точно така както е в момента няма да намеря покой. Всъщност, гневът е един вид емоционална юзда, която автоматически я подаваме на всеки един човек, спрямо когото е зароден тайнствен гняв или неприязън! Сиреч, хората, на който се гневим, свободно се разполагат с нашите имоции, като несъзнателно сме им дали власт върху живота ни!
Нищо, абсолютно нищо на този Божи свят е случайност. Сигурен съм, че докът не приема алкохолизмът си, не ще мога да се възстановя; така подобно, докът не приема моята съдба, никога няма да бъда доволен и щастлив. Затуй, за мен е необходимо да зная необходимоста да се съсредоточа върху нужните промени на себе си, а не напразно да израходвам енергия, като се напъвам да променя целия свят.
Когато се оплаквам от себе си, или критикувам хората, то аз се оплаквам от Божието сътворение, което означава, че искам да покажа да зная повече от Него!
|
| |
|
|
|