|
Здравейте отново,
Аз ви писах 2 пъти при последния ми по-жесток запой около нова година. За съжаление нещата при мен пак не са особено добри. След Нова година към месец и половина не пих и грам и бях отказал и цигарите едновременно, но ми беше адски депресарско и после пак се започна.
Бях ви обещал, че ще дойда на АА, но не дойдох, защото съм си слабохарактерен, а и като пия не знам какви ангажименти поемам,
Когато има празници или отпуска и ме пуснат настават жестоки сцени.
Които от вас си спомнят аз съм на 26, живея с наште, щото иначе съвсем без контрол ще е по-зле. Те хората се мъчат да ме контролират, но рядко става, аз си внасям пиене и си го крия и като реша винаги се правя на прасе.
Те почти не смеят да мръднат от нас и с право. Точно преди 1 година бяха 1 седмица в чужбина, аз така се отрязах нон-стоп, че след вторник без да информирам никой спрях да ходя на работа, идва полиция и бърза помощ и бях вдигнал на крак много хора.
Сега пак така стана, 1 седмица са в чужбина, тука са докарали една бабка уж да ме наглежда да не съм сам, ма тя си гледа телевизия, аз си пия не, ами си пия в другата стая. Апартаментът е опасан със скрити патрончета какво ли не.
Вече пиенето ми се отразява много зле физически и психически. Аз като пия не ям с дни, като спра пиенето сърцето ми ще изхвърчи, много тежки нощи, задушавам се, потя се все едно с леген са ме заляли, много много зле. Явно организъмчето се е скапало.
Отделно от това аз адски много мразя работата си и най-вече хората с които работя. Те ме унижават, парадират с тъпотата си, скачат ми, държат ме по цели седмици без никаква работа, без Интернет, просто да седя там сам в една боклучива стая докато те си вършат лична работа някъде навън и искат да ги прикривам. Кво да кажа – държавна администрация, дадена е власт на най-тъпите, пенсионерски комонюги там ме карат да им „докладвам”.
Седмицата ми започна с напиване още предния уикенд, когато нашите заминаха. В понеделник имаше един колега рожден ден в работата и те част от дразнителите бяха там и стана огромен скандал, само дето не си скочихме на бой, много ги псувах и им се заяждах. Гледах на 2 дни да си спя един път в къщи при бабката, останалото време шляех по приятели. Във вторник правих вълшебен секс и не съм пил много щом съм успял и в сряда да ида на работата. Там вече нервите бяха още по обтегнати, беше ми създадена още по-непоносима атмосфера, казах им че имам работа, тръгнах си по рано и се напих на магаре, гледайки мач у един приятел. В четвъртък сутринта пак се надигнах, стигнах на половината път до работа, смачкан и опърпан в кирливата маршрутка и си рекох, че ако ида пак там може би трупове ще оставя. Обадих им се и казах, че съм болен и 2 дена нема да ходя. Отидох да спя в бабата на един приятел наблизо, намерих някакава воняща ракия, изпих я на жената, после отидох на психиатъра си с патронче в джоба и му казах за какво става въпрос. Тоя специално доста ме кефи, интелегенен е и разбира. Другите като ида и им казвам, че изпитвам ужас от работата си и искам да ги изтребя там, „е всеки трябва да работи” и почват да ме питат дали съм имал тежко детство или сексуални проблеми или семейни. Имам му доверие. Посъветва ме да напусна работа, нашите обаче няма да са доволни на тоя вариант, идват си утре (те нищо не подозират още), те смятат че работата ми е за добри пари и нищо не се прави. Освен това и на тях им давам пари, защото не им достигат. Просто в понеделник не мога да си представя да ида там обаче, с костюмчето и вартовръзката, в брутална абстиненция със смотаната маршрутка дето се тътри 1 час и 20 минути и пътуват само урунгели вътре и да им се предложа на унижение. Това ще е тоталният край на психиката ми, самата мисъл ме вцепенява, ще направя някоя глупост. Или ще се метна пред трамвая, или ще си взема нещо тежко и без нищо да им казвам ще им скоча на бой. Много ги мразя тея хора, един млад амбициозен мъж да е подложен на такова унижение от най-тъпите от най-тъпите.
Аз реално започнах да пия (в смисъл пиенето да е проблем) когато започнах да работя. Аз обичам да си лягам късно, в неделя когато и да си легна, не мога да заспя почти, щото ми е притеснено и ставам в 7 с люти псувни и омраза, де факто още понеделник сутрин деня ми и цялата седмица са скапани. И дори нищо да не правя след работа най-рано пак в 7 вечерта мога да се върна. Денят е провален. И знам, че отивам да не правя нищо, просто да седя на един стол и да играя на компютъра и да слушам колко велика е партията, министър председателя, президента и Сталин примерно. И как при нас се работи най-много и без нас нищо нямало да стане. Едни угоени, мазни, първично тъпи номенклатурчици паразитящи на обществото. Мога да се абстрахирам известно време, но това да става дни наред, седмици, вече повече от година, не мога да го издържа. Все пак дано и нашите разберат и ми влезат в положението, по-добре да се запазя отколкото за някакви си кирливи смотани левчета да умра буквално. Просто аз се разтрепервам само като им видя гадните муцуни, все едно змия да ти изкочи изведнъж. Това са толкова елементарни хора, с такова самочувствие, ама прости не ми прости, ама ме тормозят до дупка. Да пукнат дано!
А и нашите са доста консервативни, а и съм едно дете в семейството. Постоянно ми се налага някакъв определен начин на живот, който очевидно аз не възприемам. Дори жената, която си обичам, не искат да контактувам с нея щото е 4 години по-голяма от мене с дете. И искат да ме запознават с разни внучки на бабки дето ни ги знам ни ги познавам, ама били много свестни момичета. А аз не искам свестно момиче, мене ми допада жената да вони на секс и разврат и да гледа мръснишки, като същевременно да има един верен любящ поглед 
Не знам какво ще се прави, нещата съм ги освинил яката. Не знам и за какво точно ви пиша, най-вече по-недепресарски да мине времето, а ще са ми интересни и коментарите.
Отделно от това аз обичам да си пийвам, просто по цял ден и нощ да се лочи. Много по-интересни неща ми се случват, забавно ми е. Иначе ми е адски тъпо, аз се самоизолирам, не се виждам с никой, искам само да спя и да не ме занимават с глупостите им. Иначе като се нафиркам седя там и тъпото същество ми бълва 2 часа глупости в лицето, а аз си мисля за Седрик Бардон или за Парис Хилтън и само от време на време „Да, да разбира се, ще докладвам, ще Ви напиша документа, ще се обадя”.
Дори омраза не е точното чувство, което изпитвам към тях, по-скоро пренебрежение. Мене не ми пука дали са живи или умрели, дали си говорят нещо или не, дали ме карат да правя нещо. Пука ми, ама по друг начин. Те за мен са толкова низжи същества, че просто в периметъра на зрение са някаква съвкупност от молекули дето е застанала там и ми пречи да гледам през прозореца. Ма постепенно се натрупва гнет и ти писва да се правиш на ударен.
|
Здравейте отново
