Утре става 1 година, от както не пия. Моята ПЪРВА ТРЕЗВА ГОДИНКА!
Чувствам се отлично и съм щастлива, че успях да стигна до тук.
През тази една година много неща се промениха в мен. Научих се да не пия, и продължавам да се уча как да живея занапред. Разбрах, че алкохола няма място в живота ми и съм напълно наясно с последствията, ако посегна към първата чаша. За това не посягам.
Случвало се е да съм на ръба да го направя, мислила съм как може да изпия примерно една бира, но в следващия момент си представям какво ще стане. Проигравам ситуацията в ума си и след половин час си казвам – Ами сега какво щях да направя, ако вече съм я изпила тая бира?! Щях ли да мога да спра?! Щях ли да се чувствам по-добре?! Какво щеше да се промени в мен?! Отговорът ми беше един – щях да продължа да пия. Вероятно щях да си купя водка, да сътворя куп простотии и да се върна там, от където започнах – на дъното.
В такива моменти, когато се чувствам нестабилна и ми е зле, си припомням Програмата на АА. Прочитам отново Първа стъпка и се замислям... Олеква ми, алкохолните мисли се стопяват и укрепвам вярата си, че ще се справя и този път. Търпеливо изчаквам да премине кризата ми, дълбоко в себе си откривам духовната сила, с помощта на която знам, че всичко ще премине и пак ще си възвърна душевния мир и хармонията, които ме съпътстват в трезвия живот.
Ще се опитам да обобщя накратко етапите на моето възстановяане през първата ми трезва година.
В началото бях напълно съкрушена и уплашена. Въобще не си представях живота ми без да пия. До такава степен бях пристрастена, че целият ми свят се въртеше около бутилката. Където и да ходех, каквото и да правех, аз пиех постоянно. Мислех единствено какво да пия – бира или водка, и най-често ставаше комбинация от двете. Живота ми беше станал неуправляем. Взех решение да спра. Бях безсилна да се справя сама. Не знаех как, но бях готова на всичко, безусловно, за да го направя по какъвто и да е начин.
През първите 6-7 месеца се хванах здраво за Програмата на АА. Спонсор ми беше Алки. С него разговаряхме всеки ден по Скайпа, четяхме и тълкувахме заедно Голямата книга и работехме по стъпките чрез писма. Настъпи обрат в ежедневието ми, който ме разтърси, изтласка ме от дъното и постави основите на трезвия ми живот. Започнах да ходя на живи сбирки редовно и забелязах как живота ми почна да се променя. Висшата сила работеше за мен, и ден след ден аз се чувствах все по-добре. Събуждах се трезва всяка сутрин и усещането да съм бодра и свежа ме правеше невероятно щастлива. Посрещах с усмивка всеки нов ден и си казвах уверено: „Днес няма да пия!”. Кипях от енергия за живот и умирах от желание да споделя с всички в клуба и в скайпа как се справям, да помогна на тези, които искат да спрат, подкрепяйки ги със своя опит, вяра и надежда.
Еуфорията от непиенето ми продължи близо половин година. През следващите месеци бях затрупана с работа и въобще не усетих как минават дните ми. Времето летеше, а аз просто не пиех. Спрях да ходя на сбирки, работех по 15 часа на ден, не се и сещах за алкохол. Вложения ми труд, най-накрая даде резултат. Повишиха ме в работата и доходите ми се увеличиха значително. Отношенията ми с хората се подобриха. Започнаха да ме ценят, уважават и да разчитат на мен. Имат ми доверие.
Сега работя по един нов проект и влагам мислите си и свободното си време в него. Идея си нямам как ще се справя, но знам, че мога да успея, давайки всичко от себе си.
Много плюсове има за мен през тази година, но най-важното е, че успях да спра алкохола, а още по-важно е, че не започвам пак. Уверена съм в избора ми – да живея трезв живот и знам, че още много хубави неща предстоят да ми се случат. От мен се иска само едно – да не посягам към първата чаша, каквото и да става!
Правейки равносметка в този ден, осъзнавам, че нямаше да постигна нищо в живота си, ако бях продължила с пиенето. За това избирам свободата от трезвостта – здравия разум и спокойствието. Благодаря на Бог, че ме пази и се моля винаги да бъде с мен, да ме напътства, да ми дава кураж, смирение и мъдрост. Да бъде волята Му!
|