|
Здравейте приятели от цяла България! Казвам се Теодор и съм алкохолик. Искам да споделя с вас това, което беше направено и продължава да се случва в Клиниката за алкоохлици и наркомани в град Раднево.
В началото на месец февруари тази година, с няколко приятели от различни градове, но събрани в Раднево от общата ни участ на алкохолици, разговаряхме за до болка познатите на всеки наш брат случи и преживявания. Тогава едно от момчетата, което живее в Щатите, започна да ни разказва за сбирките на АА там. Той разказваше доста въодушевено и увлекателно. Най-силно впечатление му бе направило отношението на хората помежду им. Тяхната искреност, честност, непринуденост и откровеност. От дума на дума в нас се разпалваше някакъв нов пламък, нова искра на надежда и вяра, че има изход. И така в нас се зароди идеята за сбирка на АА. Ние накарахме този наш приятел да ни разкажа абсолютно всичко, което знае и е видял. Ентусиазмът ни растеше все повече и повече, докато не се превърна в твърда убеденост, че сбирка на АА в Раднево ще има. Имаше само един проблем. Трябваше ни одобрение и разрешение от лекарите. За щастие завеждащия отделение доктор Добринов е невероятен специалист и прекрасен човек. Той е от тези лекари, които имат достатъчно опит и знания, за да осъзнаят, че медицината не е достатъчна за да може алкохоликът да достигне своята трезвеност. Нещо повече е необходимо. И това е духовният опит, който дава Програмата на АА. И така той ни подкрепи без никакви колебания. Нещо повече – разрови се в интернет и ни намери първите материали за Програмата на АА.
Имахме зала, имахме определени дни. /Първоначално само в неделя. А втората неделя взехме решение за провеждане на сбирка и в събота./ Имахме много желания и надежди. Така се роди групата на АА в клиниката в Раднево. Третия град в България, в който се провеждат сбирки на АА след София и Бургас.
Отначало имахме много малко материали и разказвахме най-вече личните си искории. На втората ни сбирка се появи едно момче от града, което беше разбрал за съществуването ни от интернет /пак благодарение на доктор Добринов, който беше писал писмо на Аня, а тя публикувала във форума/. Това момче ни донесе всичко от което се нуждаехме на първо време. Той от своя страна работеше отдавна по Програмата, но му липсваха реални сбирки, онази силя и магия, която се съществува и се случва само сред групата.
Постепенно доста пациенти, които ни гледаха скептично, с насмешка и недоверие, в крайна сметка проявяваха любопитство и се престрашаваха да дойдат сред нас. Каква бе радостта ни, когато някой от тях оставаха и се превръщаха в едни от най-.усърдните членове.
Не след дълго усетихме, че времетраенето на сбирките и дните не ни достигат. Разбира се получихме съгласието на доктор Добринов и засега единствените дни, в които НЕ се събираме, са сряда и четвъртък.
Сега пия кафе в това момче, пишем поста, но ме викат спешно в Клиниката. Не знам защо, но е някаква кушия. Ще продължа поста, когато имам възможност.
|
Привет от Раднево
