Все от някъде трябва да се започне. В България от самото начало не тръгна добре - АА беше в ръцете на един единствен човек, а това само по себе си е грубо нарушение на Втора традиция. Все още тук не се работи както трябва по стъпките а спонсорството е едно мъгливо понятие.
Така че лично аз съм "ЗА" всяка помощ дошла от хора с повече опит. Нали самата програма АА дойде от САЩ? Черпейки от опита на американците, в България има трезви алкохолици. Да, малко са. Не само че няма 20 групи, няма дори и 10 групи. Като начало не е много, но тук имаме още един проблем - изчистване на стария начин на работа, което не е никак лесно. За нас беше немислимо за напишеме нещо сами, да напечатаме нещо сами и въобще да направиме нещо сами. Сега се печата литература на АА, за което съм благодарна на един човек от тук. АА в България върви напред. Бавно, объркано, но върви.
Алкохолизмът е признат за болест в САЩ още през миналия век. Дори не знам, дали тук е така. Дори и това нещо не е наред. И съм щастлива, че можах да видя какво се прави за алкохолиците в Полша. Една перфектно функционираща програма, при която се спасяват повече хора и става доста по-бързо. Може би затова ,че там наистина има сътрудничество и толерантност между лекари, алкохолици, трезви членове на АА, психолози и консултанти, които са си чиста проба алкохолици, работещи в екип. Резултатът е налице - хиляди трезви алкохолици, чисти наркозависими, спасени семейства и човешки животи.
За мен никак не е малко. Ако мога да подам ръка само на един единствен зависим, който все още страда, значи не съм напразно на тая планета днес.
И мисля дя продължа да работя в тази насока.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите