|
|
| Тема |
 Моята история (в началото) |
|
| Автор |
to6eto (стъпващ) |
|
| Публикувано | 02.05.07 06:44 |
|
|
|
„Съвременните лекари стигат до убеждението, че алкохолизмът се дължи на проява на алергия, което обособява алкохолиците в отделна категория. Нито една от известните форми на лечение не успя да го изкорени окончателно.“ (Мнението на лекаря)
„Смятам, че аз съм бил алкохолик още от самото начало и съм се чувствал различен от всички други хора. Всъщност съм бил алкохолик още преди да съм имал допир с алкохола. Бях срамежлив и мълчалив. Липсваше ми увереност, смелост и постоянно страдах от изгубена идентификация.“ (Историята на алкохолизма на Йошко от този форум)
Моята история (в началото)
Никога не бях представлявал нещо в семейството си, понеже още от съвсем малък не бях нито хубав, нито игрив. Домашните ми не ми обръщаха внимание и аз си стоях кротко и тихо в някой ъгъл и обикновено четях. Отчуждеността ми от света се задълбочаваше с всеки изминал ден. Още оттогава бях пренесен в жертва. Когато станах момък, пак никой не ми обръщаше внимание. Приличах на сянка, домашна вещ, жива мебел, която човек свиква да вижда всеки ден и за която нехае. Брат ми ме смяташе за съвсем незначително, малоценно същество. С мен се отнасяха свойски, без стеснение, с отсянка на снизходително добродушие. Свит, страшно срамежлив, дори с брат си и кака си. Те наистина ме обичаха с някаква неопределена привързаност. Смесица на ласкаво равнодушие, несъзнателно състрадание и природна благосклонност. Снизходителното пренебрежение, което извиквах у близките си, проникна постепенно в сърцата на всички около мен. Когато ме нямаше, никога не се занимаваха и не мислеха за мен. Никога не им бе хрумнало да се обезпокоят или да попитат за мен; т.е. аз не заемах никакво място. Бях от ония същества, които остават непознати и за най-близките си. Неразгадаем. Чиято смърт не би предизвикала празнота, нито пустота дори в дома на най-близките ми. Бях от ония същества, които не умеят да влизат нито в живота, нито в привичките, нито в сърцата на заобикалящите ги. Когато говореха за мене, не събуждах никакво чувство. Все едно, че говореха за предмет или вещ. Смятам, че всичките тези обстоятелства показваха, че в мене имаше нещо сбъркано по рождение и това нещо доведе до момента, когато започнах да пия и влезнах в живота на всички. И още как!
| |
| |
| 
|
|
