Да, забелязвам положителните промени, но и още помня алкохолното безгрижие и не съм забравила единственото хубаво нещо от алкохола - за часове да изпадна в друг свят и да стана безпаметна.
Забелязах, че вече като минавам покрай моя магазин за алкохол не искам да си купя водка. Минавам, поглеждам и продължавам напред. Не гледам и хората в заведенията какво пият. Опитвам се да игнорирам алкохола и да не ме интересува кой по какъв повод пие или черпи.
Сега един въпрос. Скоро имам рожден ден и колегите са свикнали да ги събирам всички и да ги черпя с много пиене. Още от сега ме питат кога ще се черпим. Обикновено сме започвали от обяд. Тоя ден мислех да си взема отпуска, но няма да стане, имам ангажимент сутринта. После мислих въобще да не черпя, но може да се засегнат нещо. Или да занеса пиене и да кажа, че пия лекарства и съм на безалкохолно. Просто няма как да им кажа, че не пия, щото съм алкохоличка.
Даже все още не мога да приема факта, че съм алкохоличка. Опитвам се да си мисля, че не съм, че е било временно увлечение....