"Ако сте толкова тежки алкохолици, колкото бяхме ние, убедени сме, че няма среден път. Бяхме в положение, в което животът ставаше невъзможен и ако бяхме преминали в зоната, от която човешката помощ не можеше да ни върне, имахме само две възможности:
*първата, да вървим към горчивия край като се опитваме, доколкото можем, да изтрием от съзнанието си невъзможността на положението си;
*втората, да приемем духовна помощ.
Приехме помощта, защото искрено я желаехме и искахме да положим необходимите усилия."
Ст. 22, Глава 2, "Има изход" - Анонимни Алкохолици
Често съм свалял шапка на хора, не само във форума, но и на живо, защото винаги ще се намери някой силно вярващ с жарко желание да се похвали, как той е предобил дълбоко познание за хода на собствения си ум и скритите му изблици, който го теглят към алкохола. Сиреч, те вярват в пълна победа над алкохолната зависимост. Толкоз съ сигурни в себе си, че за тях нов запой изглежда почти невъзможен. Ето защо те не искат и да чуят за духовната програма на АА, като напълно отхвърлят нуждата за помощ на Висша Сила.
Лично аз, нямам нищо против на подобно самодиагнозирали се с фалшиво чувство на сигурност алкохолици. Но много по-добре било, ако те не се изказват неподготвено, а наи-веч тъй на яве/пред хиляди четатели във форума на Алкохолно зависими (Пътят към ада е постлан с добри намерения). Може би "те/сами" да съ успели, и някак си по чудо да съ преодоляли алкохолния глад, но туй е много рядко явление, което подлъгва и би заблудило много от тежко болни алкохолици (я виж брата на Жоро), че могът сами да се лекуват. Затуй, ако имате повече информация, ще ви помоля да я споделяте с нас, а не само да давате рецепта за настинка (да сме пиели топъл чай, и да ядем шоколади). Разберете веднъж за винаги, че алкохолизмът е коварна, могъща, дори смъртоностна болест, кадето няма среден път.
Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!Редактирано от aлkи на 20.04.07 05:06.
|