|
|
| Тема |
 Re: ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ [re: coня] |
|
| Автор |
aлkи (Веселяк!!! :)) |
|
| Публикувано | 16.04.07 07:35 |
|
|
|
В повечето случаи съзнателно се анестезирах с алкохол и дрога, симпли, защото неможех да понасям реалноста. Пространството на вярата ми и любовта бе запълнена със страх и предрасъдаци. И така, без да се усетя почнах да се лутам като в мъгла (безумно опиянен от алкохол и дрога), направо си нямах и представа как да се справя с реалноста, която е доста болезна на трезва глава.
Ами че, не бях научен на щастия, затуй бе доста лесно чрез сомосъжаление и самонаказване да привикна към мъките и страданието си. Дори бях приел този начин на живот (постоянно пиене и боледуване) за нормален.
Абе, кво сам на себе си направих мисля, че най-големият ми душманин не би го направил. Но така ми е било писано, за да може тази моя болка очите ми да отвори. Така е с твърди глави кът мене!!!
Ей за туй ся се кефя, щот знам че всичко е за добро, и че туй бе единствения начин по-който моята болест успя да ме примери с намерение да намеря днешното смирение. Затуй няма нужда да се вайкам или оплаквам от миналото си, но съм приел болеста (алкохолизмът) да е добър учител, който постоянно ми напомня, кога дойде време за лекарството (сбирките на АА).
Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката!Редактирано от aлkи на 16.04.07 08:11.
| |
| |
| 
|
|
