|
|
| Тема |
 Re: ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ [re: aлkи] |
|
| Автор | coня (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 16.04.07 06:01 |
|
|
|
Когато за пръв път ми казаха:чрез страдание ще пораснеш, помислих, че подигражат с мен! Та аз съм страдала толкова! Докога може? искам да съм щастлива! Трябваше ми време, за да проумея. Ние, зависимите, сме непораснали деца, спрели сме емоционалния си растеж в даден момент, деца в тела на възрастни и с отговорности на възрастни... И сме хиперчувствителни, не понасяме душевната болка. Това, което нормалните хора понасят ежедневно, за нас е непоносимо...Затова се анестезираме, за да не страдаме. Но как анестезирана ще чувствувам радостта?.Само че това е пътят. Избирахме пътя на най-малкото съпротивление, за да стигнем до бездната на отчаянието и пълна безизходица. И пак страдахме.Сега, когато страдам,не консумирам..Не е лесно, понякога мисля,че не ще издържа повее на тази болка, но знам, че на другия ден ще съм по-добре, че ще се събудя без чувство за вина,че имам надежда да направя нещо и така страдайки израствам- не бягам от проблемите и отговорностите в света на алкохола и дрогата, а просто ги посрещам--като отговорен и възрастен И това е САМО ЗА ДНЕС- утре, ще видя
| |
| |
| 
|
|
