|
|
| Тема |
 ПРОСТО ТЛАСЪК КЪМ ДУХОВЕН РАСТЕЖ |
|
| Автор |
aлkи (Веселяк!!! :)) |
|
| Публикувано | 16.04.07 05:02 |
|
|
|
Разбрахме , че болката може да ни подтикне към трезвеене. „
„Болка – на кого е притрябвала?”- се питаме когато попадаме в тежки ситуации. Не виждаме никакьв смисьл в болката. Та нали страданието е сьвсем безсмислено. Ако , докато страдаме, някой ни заговори за духовен растеж, ние ще избягаме през глава, считайки, че не сме срещали по-безчувствен човек.
А какво би станало, ако хората неизпитвахме болка – нито физическа, нито емоционална ? Звучи ли ви идеално? Но не е сьвсем така. Ако не сме в сьстояние да изпитваме физическа болка, нямаше да знаеме кога да извадиме прашинката от окото си, кога да спрем с тренировките, дори нямаше да знаем кога да се обьрнеме на другата страна докато спиме. Ние просто бихме злоупотребявали сьс себе си, ако нямахме система, предупреждаваща ни за опасност.
Сьщото е по отношение на емоционалната болка. Как ще разберем че животьт ни е станал неуправляем, ако не изпитаме болка ? Както физическата, така и емоционалната болка ни подсказва, че е време да престанем да правим това, от което ни боли.
Но болката – това не е просто тласьк. Емоционалната болка ни дава и материал за сравнение, когато се чувстваме добре. Нямаше да можеме да оцениме радостта, ако не познаваме болката.
Днес ще приема болката като необходима част от своя живот. Зная, че ако мога да изживея болката, сьщо така мога да изживея и радостта.
Пътят към ада е постлан с добри намерения!
| |
| |
| 
|
|
