Навръзвам се за последния пост, ама изчетох всички адресирани към мен.
Уж случайно попаднах в това клубче докато ровех за съвсем друго в нета, па виж каква раздумка стана.
Та:
Преди три години отидох на доктор покрай моите дивотии с алкохола. Доктора ми каза нещо много сходно с вашите думи за "тежък пияч", ама аз вече си бях наумил, че съм алкохолно зависим.
Май наистина ми е дебела главата и това ме успокоява в известна степен.
Ама като ви изчетох и се замислих за предходните 15 години яко жулене.
Наистина се замислих дали няма да подкарам пак с количествата и малко страшничко ми стана. Стана ми страшничко за мен самия.
Бях започнал да се скапвам накрая, а на времето спортувах яко, километри вода е минала под ръчичките ми, ама много километри вода. Това пиене ме отнасяше и успокояваше. Това е истината.
След спирането на алкохолните маратони хората около мен сами казват, че съм вдигнал гребена. Направо се кефя от вътре, ама се свивам да си го призная до край. Направо ме е шубе да не се изфукам със себе си и в себе си и пак да подкарам както си знам.
Дали е екзотичната гъба или ужасно дебелата ми глава, като си наумя нещо, не знам, ама много ми се искаше да напиша, след като изчетох някои от постовете в тази тема. Адски е гадно да се чувстваш зависим и победен.
Уф
поне честно мога да кажа, че ще бъда последния, който ще осъди алкохолно зависим и съм сигурен, че силата е в нас. Просто трябва да я предизвикаме.
Убеден съм, че всички пишещи и надничащи в това клубче са сторили първата крачка в себе си. Иначе нямаше да си губят времето с разтакаване по форуми и клубчета, а щяха яко да залегнат на материала. За онзи "материал" говоря, дето носи и отнася като мътна вода душицата.


хехе
вече си мушнах клубчето във фаворитите
да си надничам от време на време при колегите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите