Аня, замислих се над думите ти: ... всяка терапия някога свършва...
А после какво става?

Ето сега например се чувствам зле... от месец насам. Не пия, но ми е много трудно САМА. Вероятно съм в депресия. Изпитвам чувство на страх и тъга, не ми се излиза, не ми се вижда с хора, нямам желание за нищо. На моменти се прокрадват мисли за пиене. Съвсем въображаемо си казвам - е сега вече ще пийна нещо. После си представям какво ще стане, ако почна да пия, и съм наясно, че няма да ми олекне, няма да си реша проблемите по този начин. Ще стане страшно. И най-лошото е, че съм като в капан... От една страна знам, че пиенето НЕ Е ИЗХОД, от друга се чувствам все по-объркана и ставам все по-затворена и тъжна... Просто незнам какво да правя.

Мога да кажа, че в началото ми беше много по-лесно, докато ходех на сбирки на АА. Сама, наистина е трудно. Пак става, но този страх дето ме обзема ме кара да се чувствам ужасно несигурна и неспокойна. Нещо трябва да се промени, не може все така да продължава. Това състояние ме съсипва.

След месец ще стане една година, от както спрях да пия. Сега това ме крепи. Искам си я тази ПЪРВА година трезвост, и хубава и лоша, и няма да допусна изцепка. Макар, че натрапчивите мисли ми се въртят в главата, няма да се поддам. Ще си ги избия някакси. Това е положението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите