Здрасти един начин, искам да ти кажа, че за мен твоите постове (както и цялата дискусия около тях) са важни, макар че не съм съгласна с доста много твои твърдения; карат ме да се замислям за много неща (дори ако това е с цел да ги отхвърля). Според мен е добре тук да се появяват р а з л и ч н и мнения. Но няма и да е лошо при това да се изслушваме внимателно и да не се затваряме само и само в кръга на собствените си убеждения, а да се опитаме да приемем факта че чуждите истини са може би не по-малко правдиви за някой...

“...никой психиатър не е успял да преодолее с конвенционалните си методи една алкохолна зависимост...който го твърди, лъже...”
Мисля че тук никой никъде не го твърди. Аз не познавам нито един психиатър (и не само в България), който може да се похвали с това, че “е успял да преодолее с конвенционалните си методи една алкохолна зависимост”. Но познавам една тълпа хора предодолели своята алкохолна зависимост с методите на АА – е, това е разликата...

“...алкохола вече не ми е доминанта..съществува в моя живот, но не е най-важното, единствено нещо. това е моята малка победа, тя може да е нищо, в сравнение с вашите дълговечни "трезвеенета"...”
Именно от малките победи се изграждат големите, затова – честито, наистина разбирам че това една победа. Но не разбирам защо “дъловечните трезвеенета” ми звучат някяк си саркастично... И то “трезвеенета” в кавички – демек “като че ли” трезвеенета? все едно го подлагаш на съмнение? не вярваш че е възможно? Поне така прозвуча. Значи: за пореден път отричаш алтернативи?...

“...написах този пост, защото ми се ще да дам някаква надежда на хората, които са осъзнали, че имат проблем, и защото знам, че алтернативата "нито капка" е едно от нещата, което ги плаши най-много в тия моменти.”
Още преди няколко дена ти писах, че НЕ ТАКАВА е нашата алтернатива. И други хора са ти го писали. Не си ли го прочел или не искаш да го приемеш? Никъде между принципи и истини на АА (нито на профеционална терапия на зависимостите, която се опира върху философията на АА) няма да намериш такава забрана (или каквато и да е забрана впрочем).

“...не съм пил от близо две години, не мисля дори за алкохола, не го използвам като средство, и така ми е добре...”
Това е чудесно, и пак: честито. Но явно не чак толкова добре ти е, щом продължаваш да си “отлагаш пиене”? Явно все още за нещо ти трябва то, щом продължаваш да си го пазиш като намерение, само дето го отлагаш във времето... Моята цел е да живея така, че да ми е достатъчно добре без алкохол, да си задоволявам всякакви потребности и да съм щастлива без него – за какво тогава да си “отлагам” нещо, което знам, че не ми е нужно? Все едно да пазя някаква скъсана ненужна дреха, която нямам намерение да обличам!

“...душевни заболявания не съществуват, стигмата "болна душа" е отречена от медицината ... няма такъв корифей, или полубог, който да отсече, че душата ти е болна...” и на друго място: “...няма особена полза обществото да живее с убеждението, че алкохолиците са д у ш е в н о б о л н и, т.е. ЛУДИ”
Разбира се, че и самото понятие “душа” е отречено от медицината, защото тя не е успяла досега на направи този орган предмет на своята дейност... И, разбира се, никой няма нито право, нито възможност да оценява здравното състояние на душата ми. Значи: по същата логика никой не може да твърди че тя е здрава, ако АЗ усещам, че ме боли там... Тук за алкохолизма като душевно заболяване (което впрочем е само част от характеристиката му) са ти казвали самите алкохолици, а не някакво си общество, така че благородните ти опасения за общественото стигматизиране нямат нищо общо с това. В случая именно ТИ си се опитал да влезеш в ролята на оня “корифей или полубог” да казваш на хората какво им е било болно а какво не – опитай се да го видиш.
А сериозно: душата на алкохолика е точно по същия начин болна, както е болно семейството му, общественото му функциониране, мечтите му и прочие – а нали нито едно от тези неща не е медицинска единица...

“не може цял живот да възхваляваш факта че не пиеш. ако това с превърне в основната ти движеща сила, не ти остава нищо освен да си останеш един непиещ алкохолик... в този живот тук, има много други неща да се правят, не само да не се пие.”
Аз много се надявам, че ще мога цял живот да възхвалявам факта че не пия!!! Всеки щастлив миг от моя живот е възхвала на този факт. Всеки възторг от звездното или слънчевото небе, всяко вълнение, всяко удовлетворение от всяка добре свършена работа, от всеки решен проблем... Защото само трезвена съм спсобна на всичко това.
Но с останалото в този твой абзац съм абсолютно съгласна. Аз си го определих някога като алтернатива: “да живееш за да не пиеш” – и –“да не пиеш за да живееш.” Аз правя второто. И на теб ти го пожелавам. Наистина си струва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите