|
Здравейте,
Много ми се иска да поговоря с някого, който е близко до моите безспокойства и евентуано би усетил колко виновна се 4увствам.
Ще споделя тук, ако позволите подобни излеяния...
Моят брат е алкохолик. На 45 е, пие от 20 годишен. Имахме нещастието да загубим родителите си много млади, това беше и при4ината той да запо4не да пие. Не беше алкохолик в на4алото(естествено...)създаде семейство и деца. С нарастване на годините му, растеше зависимостта му към алкохола и намаляваше отговорността му към семейство,деца и работа. Няма да описвам изцепките му...то4но тук, в този клуб. Преди 10 години спря да ходи на работа, просто така, за да бъде свободен и за да не бъде ни4ий "роб". По това време някъде, успях да го убедя да отиде да се лекува (жена му и децата му не живееха с него постоянно)...изпусна 3 4аса за преглед - беше пиян, яви се на 4етвъртия път - дадоха му направление за болница, влезе, лекува се 10 дни, избяга, пак влезе, пак избяга и така около година зор. След време падна и си пукна прешлени на врата, стоя в болницата с яка около 5 дни, след което по 4ехли и пижама избяга - с две думи, желанието му да пие беше по-силно от страха да остане инвалид. Вършеше какви ли не идиотщини - биеше се, спореше с полицаите, нараняваше се умишлено, прибираше в апартамента какви ли не бездомни хора.. Жена му и децата му се срамуваха от него, напуснаха го и само понякога се сещха за него. Аз не можех да го зарежа, ходех да го виждам и се грижех доколкото можех за нуждите му - оби4ам го много. И все пак го зарязах - заминах дале4. В на4алото изпращах пари, които той изпиваше и 4акаше "банката"(т.е.аз) да изпрати следващата вноска. Като разбрах какви ги говореше, ми беше много болно, но знаех колко е болен и все се надявах сам да си помогне, защото само и единствено той би могъл да си помогне и да промени живота си. Обещах му да го доведа тук където съм и да се лекува, това беше трудно, но не и невъзможно. Трябваше да оставя пари, за да си направи медицински прегледи за виза и оставих някакви като на4ало, но при роднина, защото не можех да му се доверя, 4е няма да ги изпие, е, той запо4нал да иска парите от роднината, 4е му трябвали...с две думи не му пукаше да се лекува...не му пукаше за нищ, освен да си купи бутилка.
Той няма ве4е телефон, нямаме контакт.
Аз бях уморена, безкрайно уморена.
Е, аз пак го зарязах. Аз съм един егоист. Самомнението ми е безграни4но.
В4ера едно от децата му ми изпрати емейл. Брат ми се е залежал, не се хранел изобщо, само пиел(то4но така пишеше) и бил от4аян.
Какво да направя? Какво мога да направя? как да му помогна? С какво?
Извинете ме, 4е ви загубих времето. Не ми олекна, пишейки вси4ко това.
|
Непростимо 4увство за вина
