“...ставам сутрин навреме, точна съм в работата си, държа се на положение и давам всичко от себе си - ценят ме и ме уважават. Тва че като ми свърши работното време започвам да пия...”

Та ти си на 26 години. И аз като бях на 26, ставах навреме и си вършех работата перфектно. Винаги са ме уважавали и харесвали, защото влагах всичко от себе си и лесно печелех симпатии.

После си отгледах детето сама, докато пиех! И работех сама и печелех добре, никога нищо не ми е липсвало за мен и детето... но накрая неусетно стигнах до там да си пия сама... Задълженията останаха на заден план. Често не бях в състояние да стана с дни от леглото, и така - влязох в света на алкохола... Някъде на 33-35 години бях напълно наясно, че съм алкохолно зависима, но неможех да спра още няколко години.

Мисълта ми е, че колкото повече време минава, толкова повече се увеличава нужната алкохолна доза, с цел достигане на "търсения ефект". Но идва един момент, в който познатия ефект не се получава вече и тогава си в капан. Нито с алкохол, нито без!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите