Това чакане (от един месец!) ме убива... изнервя ме, тежи ми, и ми пречи да се концентрирам във всяко нещо с което се захвана.....

Това е основната тема и тя няма нищо общо с алкохола.
Все едно чувам съпругата си преди година и нейните притеснения.
На нея тогава и казах долу-горе следното.
1. Ситуацията в момента няма нищо общо с тая преди 1-2 години. Работа има колкото щеш. ТИ ИЗБИРАШ?
2.Всеки човек е свободен да предлага труда си на когото си поиска.ТИ ИЗБИРАШ!
3. Шефът ти не е по-различен от теб, че да се страхуваш от каквото и да е! Говори с него като с равен, това ще бъде оценено. ТИ ИЗБИРАШ как да се държиш!
4.Не се страхувай от последствията, че си казала каквото мислиш! Това предприятие не е последната сламка в безбрежен океан. ТИ ИЗБИРАШ къде!
5....ТИ ИЗБИРАШ
6....ТИ ИЗБИРАШ

Тя ме послуша и сега е щастлива много. Смени трима работодателя (забележи-не я гонехаы а тя си ги избираше), намери работа, която я кара да се чувства пълноценна и много ценена. Доходихте и нарастнаха 3 пъти!
Ако забелязваш подобна история, без да става дума за алкохол въобще.
Дерзай Еми, търси си щастието! ТО със сигурност не е в пиенето. НА мен ми трябваха три опита за да го разбера. Естествено тогава нямаше кой да ме съветва и се наложи да открия простичките истини сам. Не се самозатваряй, че това би могло да те върне от начало!

Успех!