Еми, тръгнах да си лягам, ама се умислих по твоя въпрос, та пак включих компютъра.

Не казвам, че винаги е така, но специално при мен хубавите работи стават без да ги напъвам (изключвам спирането на алкохола разбира се).
Говоря както професионално, така и лично. Професионално на шестия месец от спирането на пиенето ми предложиха нещо, аз не вярвах, че ще стане, но го подхванах като на шега. То пък взе, че се получи нелошо. После се появи още една възможност, после още една и още една.
И всеки път тръгвах с желание, вършех работата с кеф и за мой кеф, но много много не мислех за крайния резултат. И то всеки път се получаваше.

Може само при мен да е така. Може някой да го нарече късмет. Но аз си знам, че Бог ми помага и като усетя, че се взимам за "голямата работа", си казвам "не се самозабравяй - ти го направи, но ако не беше Божията помощ, нищо нямаше да излезе". И съм благодарен на Бог.

Не съм злопаметен, но помня, че веднъж "един глупак" писа тук, че съм самодоволен. Сигурно има такъв момент и затова ходя на сбирки да си припомням как съм бил в най-гадното блато и да си казвам, че невероятният обрат не е само мое дело, а ми е помогнато за него от сила по-висша от мен.

Но пък и трябва ли с фарисейско лицемерие да скривам задоволството си от това, че всичко в момента ми е на 6, за да не засегна нечия чувствителност?

Аре лека нощ, че утре пак имам да върша нещо приятно

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите