|
Val, радвам се че си успял! Притеснявах се докато те нямаше.
Такива “изненади” се случват и след доста години, но по принцип стават все по-леки и по-поносими.
Най-силна суха абстиненция аз лично изкарах когато бях на 1 година и 3-4 месеца трезвеност. Тогава за пръв път (!) откакто престанах да пия, участвах в едно алкохолно мероприятие, за което сметнах че “имам основателна причина да бъда там” (беше сватбата на сестра ми, с която сме много близки). Тогава изпитвах всички тези съмнения и страхове, за които наскоро беше писала Еми. И като нея останах приятно изненадана: беше ми много приятно, не ми се пиеше, държах се непринудено, никой не ми предлагаше алкохол... Даже танцувах, което никога май не съм правила досега на трезвена глава! Направо съжалих, че съм изгубила толкова много време в доброволно “отшелничество” от всякакви компании... Така продължи 2-3 часа, докато в един момент, по време на веселия разговор със съседите на масата, не забелязах ужасения поглед на сегашния ми съпруг (също трезвен алкохолик, с когото се запознахме по време на терапия и който ме придружаваше тогава), вперен в мен. Огледах се, учудена, и изведнъж видях в ръката си чаша вино! И тази ръка тъкмо бавно и плавно се движеше към устата ми!! Стана ми горещо от ужас и се разтреперих - ако беше 2-3 секунди по-късно, щях вече да съм пийнала от тази чаша!!!... Повтарям: не ми се пиеше, не усещах никакво съжаление че другите пият, нямах никакво намерение да вдигна тази (чужда) чаша... По-късно научих, че това беше чист пример на така наречения “синдром на чуждата ръка”, който доста често се случва на трезвеещи алкохолици в контакт с алкохол... Естествено, тогава цялото ми удоволствие и самочувствие мигновено изчезнаха, скоро си тръгнах оттам...
Това беше предистория. Всъщност в случая важното е, че цялата нощ сънувах алкохлони кошмари, събуждах се през половин час, пак заспивах и пак кошмари... а на следващия ден се събудих с един ужасен махмурлук, не можах да стана от леглото, треперех, потих се, повръщах, е, ще ти спестя подробностите, знаеш ги. Това състояние продължи около 2 дена, после ми поолекна, но мина почти цяла седмица докато симптомите изчезнаха съвсем.
После още няколко пъти изкарах сухи абстиненции, но не толкова ужасни. Всеки път ми се случваше след като по някакъв начин съм контактувала с алкохол (но не винаги веднага на следващия ден, понякога джае 3-4 дена по-късно). За последен (досега) път това стана когато бях на около 4-5 години, след това не си спомням.
Така че: нормално е. Случва се на много хора. И МОЖЕ да се преживее (макар и трудно понякога). Познавам и хората, които са влизали в болница на системи заради сухия махмурлук.
Но иначе рецидивите на болестта могат да се проявяват и по много други начини, без да се прераждат в осъзнато желание за пиене и без да се придружават от суха абстиненция. Такива “по-невидими” рецидиви се случват, според мен, независимо от стажа на трезвеността, на мен в края на 12-та година също ме спохождат от време на време. Донякъде са по-опасни, защото по-не се забелязват в началото...
Засега: много витамини от B-група и препарати с Mg! И се дръж както досега, стискам ти палци!
|
Re: Скапан ден [re: val999]
