|
|
| Тема |
 А пък аз съм побъркана |
|
| Автор | няkoя cи (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.02.07 19:24 |
|
|
|
Ама адски ми е криво.
5 месеца и малко без алкохол. Пропилях 20-те си години с него, но явно така е трябвало да ми се случи. Упокоявам се - живота е пред мен. Мога да наваксам. Пък и нищо от алкохолното минало не е оставило белег на външността ми. Толкова е хубаво...най - сетне мога трезво да се радвам на детето си.На мъжа си. Най - после се чуствам стойностна, взела живота си в ръце. Аз съм в хармония със себе си - нещо, което май не ми се беше случвало досега. Една съм спокойно щастлива и доволна.
Отделно не ми беше и не ми е трудно, гадно и неловко в компания на пиещи хора. Аз не пия и не искам да пия, защото така ми е добре. Добре им е на хората, които ме обичат.
Започнаха да ми се случват хубави неща - в семеен и финансов план...и аз, която се радвам на най - мъничките неща се превърнах в една голяма усмивка.
Дотук обаче...сега другата ми страна.
От известно време изпитвам някакво огромно напрежение - дали не правя нещо грешно, дали няма да допусна грешка в работата, дали някой няма да каже на някой нещо лошо за мен, дали не съм глупава, дали на моменти не се държа леко неадекватно, дали в някои моменти не реагирам бавно, дали не изглеждам притеснена, което ще ми се отрази зле в дадени ситуации..........................дали няма да озтана без работа и аз да съм виновна пак...
Дали в понеделник преди да тръгна да не изпия някакво успокоително, нищо, че съм толкова горда, че и от това нямам...нямах нужда? А дали Girasole няма да си помисли, че я копирам?
Много дълго стана...толкова се ядосвам на себе си в момента, сама си вгорчавам живота..
Побъркана съм, да
| |
| |
| 
|
|
