"...когато човек не може да казва не в живота то психиката му се затормозва и като следствие идват болестите."

Така е, нещата са свързани. В балансирането между активност и пасивност е ключът. Както писа Аня преди време за асертивността - умението да отстояваш правата си без да нарушаваш чуждите. Или с други думи: "Живей, но остави и другите да живеят!

Неспособността да кажем "не" означава, че не знаем какво искаме /не искаме. Ако винаги се съгласяваме, почваме да се ядосваме, да се чувстваме използвани и объркани. И това се получава, когато не се доверяваме на себе си, поради страха да се утвърждаваме и да отстояваме правата си. Изглежда по-лесно да се съгласим, да подтиснем и пренебрегнем чувствата си, отколкото да рискуваме да бъдем отхвърлени. Но в крайна сметка, неотстояването на себе си води до гняв, негодувание, емоционална нестабилност, и както казваш - от там до чашата пътя е кратък.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите