|
Приятелко, де този късмет да стоя само в такава компания. Аз работя и се срещам с най-различни хора. Алкохолиците за мене са лукс. Петимен съм /както казваше баба ми Бог да я прости/ за сбирка. Петимен съм.
И точно в тази компания мога да почна да се уча да живея. Къде другаде да се уча? Този въпрос е леко неразбираем за мене. Няма такъв въпрос за мене. В Братството, където ме приемат, мога да започна да се уча да приемам себе си и да работя върху себе си. После в живота - ежедневно прилагам наученото.
Няма никаква опасност да остана само в компанията на алокохолици. Но и да има такава опасност, то бих казал - куче със салам не се плаши.
Но в това е номерът. Заради това един алкохолик като мене има въпиюща нужда от сбирки. На тези сбирки се зареждам със спокойствие, смелост и мъдрост. После това гориво го използвам в обикновения живот и по този начин - степ бай степ, малко по малко се уча.
Няма нужда някой да се тревожи за мене, че само съм седял с алкохолици. Ами аз какъв съм. Бих попитал такива хора - ами вие пък като изобщо не ходите по сбирки, това не ви ли се струва леко опасно? И да не е опасно, ами пробвайте за няколко месеца и от двете и после правете каквото ви е угодно.
Може и да ви се струва нормално, но тази нормалност съм я определил при себе си като импулсите на коварния, объркващ и всемогъщ мой враг. Чиято основна тактика е да ме заблуди, че всичко е наред и да почне да ми дрънка - ами ходи живей. Ами алооо - какво друго правя. Другото е, че ходя на сбирки. Как това може да ме лиши от живот или на кого може да навреди освен на егоцентризма и егоизма ми. Или като отида на сбирка ще си изпусна времето за да легна по гръб и да изгледам поредната баналност. И след нея уж трябва да съм отпочинал, а то съм тройно изцеден. Нещо като живота на Обломов - имаше един такъв филм на Никита Михалков.
Пича си лежи по цял ден и това е. Разбирам го. И аз съм способен на това. Няма зависимост, към която да не мога да се закача. А за зависимостта към АА отново казвам - слава Богу.
Тъй че наистина те моля да не се тревожиш, че от нещо се лишавам като искам да бъда сред събратя алкохолици. В Голямата книга по този въпрос се казва следните работи: "Започнахме да се сдобиваме с много нови приятели и между нас се зароди братство, сплотявано от чудесното чувство за принадлежност. Ние наистина се радваме на живота, дори в моменти на напрежение и трудности. "
"Никoй от нас не превръща тази работа в единствено свое призвание, а и не смятаме, че това би подобрило нейната ефективност. Ние смятаме, че преустановявайки пиенето си, поставяме само едно начало. Много по-важно е да прилагаме нашите принципи в собствените си домове, в работа си и във всичките си дела. Всички ние прекарваме голяма част от собственото си време в полагането на тези усилия, които ще опишем по-нататък. МАЛЦИНА ОБАЧЕ ИМАТ ЩАСТИЕТО ДА СА В ТАКОВА ПОЛОЖЕНИЕ, ЧЕ ДА МОГАТ ДА ОТДАДАТ ПОЧТИ ЦЯЛОТО СИ ВРЕМЕ ЗА ТАЗИ РАБОТА."
Смисъла е да прилагаме нашите принципи във всичките си дела. Тези принципи ги учим сред нашите събратя и после ги пренасяме в живота си. И това въвежда ред в него.
Не ти ли се струва, че върху това може да се помисли - ЩАСТИЕ е да си в такова положение, в което да можеш да ОТДАДЕШ ПОЧТИ ЦЯЛОТО СИ ВРЕМЕ ЗА ТАЗИ РАБОТА?
За някакъв парадокс ли става въпрос. Отново нормалното ми мислене предпочита да пропусне това, защото то съвсем не пасва на неговите нагласи. Оня ден гледах един филм за мозъка. И се оказва, че ние виждаме само това, което ни е набито в главите. Иначе твърдим, че можем да видим истина. Булшед. Нищо повече от това, което ни е вкарано. Поради това и не можем изобщо да възприемем факти, които може би са най-възможно реални, но които не съвпадат с натрупаното в главата ни. Но иначе имаме наглостта да казваме, че това там вътре е здрав разум и че всичко, което не му уйдисва - е смешно, нереално, глупаво и незнамсиощекакво.
Тъй че продължавам да следвам Програмата доколкото мога НЕОТКЛОННО и ще проверя на свой гръб и чисто на практика за какво става въпрос. Аз така обичам да проверявам. Откакто се прецаках във втори клас с компота от ананас.
Тогава за първи път отидох на стол. Дотогава не смеех. Страх ме беше. Само у дома ядях. Отидох с едно опитно приятелче, защото сам никога не бих посмял. И там първо, второ, трето. И третото – компот от ананас. Седнахме и приятелчето вика – отвратителна история е този компот от ананас, просто отвратителна. Блъсна си купичката настрани. Веднага последвах неговия пример. Как ще я ям тази гнусотия. Години след това се престраших да опитам компот от ананас и разбрах, че едно нещо докато не го опитам, да не правя тази магария да го знам предварително какво е.
Затова продължавам по Програмата. Освен това тази пътека е утъпкана. По нея са минали доста хора.
|
Бележки до една Приятелка
