Това, което казваш, засяга и вторият, по невидим пласт в работата на АА. Ако лицето на групите са хората с дълга и успешна ремисия - дай боже всекиму! - другата по-невидимата част от успехите са хората с провалите. Казвам, че е невидима, защото на пръв поглед не се забелязва, че тези провали са много по-малко и много по-краткотрайни, отколкото преди, а пробяганите отсечки са много по-дълги. Два месеца трезвеност, пет месеца трезвеност, шест месеца... Нима това не е успех на фона на факта, че преди не си успявал да издържиш и четири седмици? Това са успехи, които хората извън групите рядко постигат. И които също са достойни за уважение, защото това е време за живот. В крайна сметка всеки има собствени лимити - един ги надскача повече, друг по-малко, важното е, повечето хора ги надскачат.