Както много пъти съм споменавал тука, в продължение на една година не пиех алкохол, но следните симптоми си стояха:
"Имахме проблеми в личните взаимоотношения, не можехме да контролираме емоционалната си природа, бяхме жертви на отчаянието и депресията, не можехме да си осигурим съществуванието, чувствахме се безполезни, бяхме изпълнени със страх, бяхме нещастни, не бяхме в състояние да помогнем на други хора - нима разрешаването на тези проблеми не бе по-важно от това да гледаме репортажи за полети до луната? Разбира се, че бе по-важно."

Пиенето го нямаше, но нервите, отчаянието, депресията, страха, безполезността, нещастието, несигуността, ужаса, си бяха там.
Някои хора знам, че ги лекуват тези работи с хапове. Зобят на корем и стискат зъби да не пият. И това го наричат с някакви думи. Обаче мене това не ме задоволява.
Само на мене ли ми прави впечатление абсурдността на тази система - как ще изчезнат тези неприятни усещания, ако просто алкохоликът си седи, не пие и философства? И освен това доказва на всички колко му е добре.
Това ми прилича на номера - недей пи.
По този начин - не се тревожи, не се страхувай, не се ядосва, бъди смирен, бъди търпелив, бъди учтив, бъди не знам си какъв.
Как става тази работа с "бъди"? Дръж се прилично! Трезвей!
При мене не действа. Мускули ли трябва да напрягам, за да съм смирен? Бодигард ли да си взема и да стоя затворен някъде, за да не ми избият балансите? Не мога и не искам.
Тук на помощ ми дойде Програмата. И то Програмата, такава каквато е изложена в Голямата книга. С тази Програма са се възстановили първите безнадеждни алкохолици и тя продължава да носи пълно духовно възстановяване. Толкоз ли е сложно? Всеки говори Програмата, та Програмата. Обаче - ЛИЧНО МОЕ МНЕНИЕ С КОЕТО НЕ АНГАЖИРАМ НИКОЙ, тази Програма я разбира само Алки. Само той от всички пишещи тука се е пробудил духовно и може да помогне на друг алкохолик.
Не налагам това си мнение и не ме интересува как ще бъде прието. Всеки сам си носи кръста.. Знам това с дълбока увереност, която е отвъд всякакви дрънканици и искам да получа това, което притежава този мой събрат-алкохолик. Нищо друго.

Като чета отвреме навреме и чак се чудя - да не би изведнъж алкохолизмът да стана лечим? И алкохоликът не се нуждае от цялостна промяна? Не се нуждае от духовен опит, който да преобърне ценностите му на 180 градуса?
Благодарен съм на Алки, че отделя от времето си, за да ми помага.
Благодаря! Колкото и да те възнагради Господ, все ще е малко за това, което правиш. И за мене си един от най-уникалните човеци на тази земя!