|
Замислих се за една разказана в бара история, на която тогаз се смях кът найвен идиот. Но ся, въпреки със закъснение, от същата история ми сияе друга светлина.
Точно пред сфетофара на улично платно се получила драма. В историята става въпрос за сляп човек на име Худ и неговото куче, което не успяло да навреме да спре пред пешеходната пътека на доста бърза от движинеие улица, та замалко дето не били прегазани. Доста разтревожено те се добрали обратно на тротоара, кадето Худ извадил няколко бисквити от джобът си като спокойно ги дал на кучето. Историята казана в бара е, че някой си от свидетилите бил доста шокиран от поведението на Худ, затуй любопитно го попитал; "Абе човек, защото възнаграждаваш туй глупаво куче, след като за малко не те уби?". Худ отговорил; "ами че за кво мислиш да давам тия бисквити на пса, аз искам да почувствам муцката му, та да го изритам по нея!"
Мда, треба да съм бил много найвен или пиян до козурка, за да се смея и вярвам на подобни истории. Абе, поне на мен не ми се вярва, че Худ ще се отнася с неприязън към близкия си приятел, който с години наред постоянно е бдял, и внимателно гледал да угажда на слепия човечес. Иначе, ако историята на Худ е вярна, и вместо да показва загриженост, любезност и преданост, но се отблагодарява с ритник по муцката на своя приятел, тогаз съм сигурен че не се нуждаем от академични мозъци да ни кажат защо кучето е объркало посока!
Но за съжаление, по въпроса за предаността към АА, с нас алкохолиците е точно така. Специялно, когато става въпрос за безусловно предаване и с пълно доверие да следваме и взимаме упътствието на спонсор или наставник по програмата за възстановяване на АА. Мене лично много пъти са ми подавали бисквита, след което следва ритника по муцката. Затуй ги съжалявам пичове кът Худ, защото така или иначе те са слепи, а пък ква им е нуждата да се отдават и задоволяват чуждото мнение, което ако е погрешно рано или късно се връща като бумеранг и ни праска по тиквата.
Помагам да други кът мен алкохолици да се възстановят от алкохолизмът, защото по този начин помагам на себе си. Не го правя за пари или слава, но благодарение на спонсор и приятелите на АА съм разбрал, че туй е много добър и ефикасен начин за всеки един алкохолик да се освободи от своя егоизм и гордост. Толерантноста е безценно постижение, което се заработва чрез постоянно изпитание сред новите членове на АА - тренирам, за да мога в бъдеще да остана смирен под всяко напражение. Туй е моята награда, за което се благодаря на АА!!!
ПП: Може би да не съм впечатлителен, прост и обикновен човек, може би да не съм желан от други, даже, може би да не съм човекът който сам бих желал да съм, но от сърце и душа се благодаря на Бог и на приятелите на АА, за дето направиха от мен човек, който според мен е много по-добър от преди.
Да живееш лесно е много трудно!Редактирано от aлkи на 20.01.07 01:34.
|
Благоданност!
