|
|
| Тема |
 Само днес |
|
| Автор |
girasole (усмихната) |
|
| Публикувано | 19.01.07 19:04 |
|
|
|
Радвам се, че отново съм тук. . .В понеделник, след еуфоричния ми пост ми се наложи да пътувам в провинцията за погребение. Беше починал свекър ми. Първата мисъл беше за успокоително. След това - съмнението - моят стар "приятел", ме загложди, дали ще се справя. Разбрах, че само от мен зависи дали ще пропия след почти две години и дали ще посегна към транквиланти. И понеже съм отявлен фен на "24 часовата програма", си подредих деня според нея. Подготвих се мислено за всички пищящи баби, като си казах, че каквото и да правят, това е ТЕХНИЯ начин да се справят с тази ситуация, не е МОЯТ начин. И че всеки човек прави най-доброто, на което е способен в момента.
Е, на няколко пъти трябваше да си го повтарям, когато усещах, че след още секунда няма да издържа. Те правеха едни странни неща, от които се бунтуваше цялото ми същество. Но пак си повторих за моя и техния начин.
И си спомних, че единственият път за победа, е предаването. Просто се предадох, спрях да осъждам техните действия и наблюдавах всичко отстрани без да вземам отношение. Когато някоя баба ми обясняваше, защо прави дадено нещо, само й казвах "Добре". Това беше противоотровата ми. За мое голямо изумление погребението мина без свещеник, поп или пастор. Отново вездесъщите баби казаха защо, и отново отговорих "Добре", макар че това нещо едвам не ме накара да започна да пищя и аз.
Прибрах се в къщи и поръчах литургия. Това си беше моят начин.
В мен остана една голяма благодарност, че се прибрах трезва, въпреки тъжния повод и въпреки пътуването ми в един от лозарските райони.
И отново се радвах на Слънцето и на цялята природа.
България е красива, наистина!
Усмихни се, има изход!
| |
| |
| 
|
|
