Ц. Не е само анонимността, в света има градчета от по 5-6 хиляди души, в които има добре работещи АА групи. Всъщност думата "анонимност" в АА им и друг смисъл - т.е. че се смиряваш, че не егото, не името ти е важно, не кой си като биография, а кой си като дух. А причините са комплексни, ще се опитам да ги изложа.

1/ Липсата общностна култура в България. Знаеш ли колко пъти са ми казвали по телефона: "Е, ама вие направете групата, а ние после ще се обадим." Като че ли тая група ще дойде от нищото. Т.е. девизът "Един за всички, всички за един" става "Един за всички, аз за мене си". А за създаването на група се иск работа.

2/ Става дума все пак за движение, възникнало преди 70 години в света. Там, където е пуснало корени, то продължава да се самовъзпроизвежда, щото има традиции. А тук да привнесеш нещо отпреди 70 години и тепърва да го развиваш, едва ли ще е възможно в по-големи мащаби. Вероятно идеите на АА ще пробият, но в рамките на групови терапевтични програми от рода на "Минесота", доверието към такава форма ще е много по-голямо. А и зад нея ще застанат по-лесно инсититуции, които до придадат необходимия начален тласък.

3/ Липсата на добро законодателство, което да дава възможност за повече информация и да поощри създаването на подобни групи. Ей на, в Полша има закон за алкохолизма, закон за трезвеността, има общински институции, които осигуряват помещения, посредническа дейност между болните и здравните заведения, широка превенция още от ученическите години на проблема, подготвят се консултанти - не лекари, не психолози, а консултанти - за работа с алкохолици. Тук сме много далече, поне на 20 години от всичко това. Дано сега с влизането в ЕС, нещата законодателно нещата се подобрят.

4/ Традиционният атеизъм в България. АА пробива най-добре в силно религиозни общества - предимно в западните култури, протестантски и католически. Тук много малко хора приемат идеята за Бог и висша сила. Има ги, но са рядкост. Да не говорим за силната подозрителност, че и страх от духовни общества, идващи отвън. Преди 7 години, когато правехме АА група в Ст. Загора, поне три пъти ми задаваха въпрос: "Вие не сте секта, нали?" И сега имаме един нов човек отпреди месец, чиято жена непрекъснато се страхува да не му промием мозъка. Това, че той не пие вече месец, има като че ли по-малко значение за нея.

Та това е в общи линии - поне според мене.