|
|
| Тема |
 Слънцето |
|
| Автор |
girasole (усмихната) |
|
| Публикувано | 15.01.07 08:41 |
|
|
|
За да отдам дължимото на поредия слънчев ден, вчера се разходих в гората до Телевизионната кула. Нищо необичайно, вървях си по пътечките, срещах хора с кучета и без, разминавахме се с учтиво кимване. Седнах на една пейка под огромно дърво. Не знам какво ме прихвана, но легнах по гръб на пейката и се вгледах в небето. И тогава видях най-дълбокото небе през живота си. Погледнато през клоните, то беше още по-синъо, още по-живо и толкова близо! Дъхът ми спря и аз се зачудих дали "нормалните" хора го знаят. Знаят ли, че ако погледнеш небето през клоните на дърво, виждаш цял спектакъл от синъо небе, облачета и клони, дирижирани от вятъра?
Попитах мъжа ми, когато се прибрах."Да, знаеме го, но не го правиме", гласеше лаконичният отговор.
"Благодаря Ти, Господи" казах си. "Благодаря, че съм болна и че възстановяването не само ме освободи от алкохола, но ми даде шанс и да прогледна за всички красиви неща около мен. Дадох си сметка че не е нужно да бързам да изживея дните си наведнъж. И че имам време, живеейки САМО ДНЕС, да легна на някоя пейка. И да разбера, че всичко е тук и заради мен."
Усмихни се, има изход!
Редактирано от girasole на 15.01.07 08:42.
| |
| |
| 
|
|
